Немрут

Божествената планина

Планината Немрут (Nemrut Dağ) – част от веригата Тавър в провинция Адъяман. Самотно извисяваща се на 2150 м сред дива пустош, големи температурни амплитуди, с обрулени от ветровете хълмове и отстояваща на суровите природни стихии. Тук, на самия връх, близо 2000 г. е била скрита за света една от най-впечатляващите и загадъчни археологични находки в Турция – гробницата на Антиох I Теос – цар на Комагена (69 – 36 г. пр. н. е.).

Рано, по изгрев изпращаме и последните балони с горещ въздух да се реят в небето над Кападокия и се отправяме към Карадут – малко селце в подножието на планината Немрут. Тук е най-близкият до върха хотел, който успяхме да намерим. Пристигнем ли навреме, ще пробваме да се изкачим по залез, ако ли не, оставяме за сутринта. Маршрутът ни минава през централната част на Турция, където на големи разстояния липсват населени места, а по пътя рядко се срещат и превозни средства. Пустият пейзаж се повтаря отново и отново, а горещият въздух навън кара асфалта да „танцува“ на хоризонта.

От известно време следваме плътно една кола с руска регистрация, за да не се чувстваме сами. Скоро ще трябва да зареждаме гориво, но бензиностанция така и не се появява, а оставащите километри, които можем да изминем, безпощадно намаляват. Чудя се защо не заредихме по-рано, когато можеше? Скоро виждаме табела за някакво село вляво от пътя, но то така и не се забелязва в далечината. Завиваме и поемаме натам. След около 10 км някакви сгради се открояват сред нищото пред нас. Това е добре, но дали ще има къде да заредим? Приближаваме и... О, чудо! Сградите се оказват селскостопанска кооперация, до която виждаме самотна дизелова колонка за зареждане. Паркираме до нея и от близката постройка излизат трима възрастни мъже, облечени като за зима. Изскачам от колата по къси панталони и веднага разбирам защо е така. Някак странно студено се оказа времето навън, все пак е октомври. Хората ме гледат слисано и сигурно се чудят откъде се появихме в този летен вид. Комуникацията е трудна с нашия турски език, но вълшебната дума „motorin“ (дизел) и банкнотата в ръцете ми ясно им показа за какво сме тук. В този момент разбрах, че за наш късмет, по тези географски ширини, дизеловият е правилният автомобил. Благодарим на нашите „спасители“ и след това кратко отклонение продължаваме към Карадут.

В късния следобед пристигаме в посетителския център, намиращ се в подножието на Немрут, преодолявайки голяма денивелация и много завои. Изведнъж попадаме на паркинг, пълен с автобуси и хора. Опашката на гишето за билети е дълга, но върви бързо. От тук ни поемат малки микробуси и ни отвеждат още по-високо и по-близо до върха, който ясно се очертава пред нас. Последните 600 метра изкачваме по каменни стъпала, които съвпадат с оригиналния церемониален маршрут на поклонниците от преди 2000 г. Чудесна възможност малко да се раздвижим след дългия престой в колата. Потокът от хора в двете посоки не спира, но повече са желаещите да посрещнат залеза от върха. Не спират да се откриват нови и нови хоризонти след всяко стъпало нагоре. Изкачваме последните стъпала и леко задъхани стоим пред пирамида от натрошени остри камъни. Със своите 50 метра височина и основа, с диаметър 150 метра, тя заема цялото пространство на върха и му придава идеално остър завършек. От тук гледката e наистина разтърсваща. На фона на залязващото слънце облаците са обагрени в оранжево-червено. Лека мъгла в същите оттенъци мистично обгръща близките върхове и скрива плътно по-далечните. На преден план се вижда истинска върволица от хора, които бавно пъплят по каменните стъпала, сякаш са изпаднали в транс. Божествено усещане витае на това място. Изглежда заръката на цар Антиох към неговия народ и към идните поколения да се изкачват на върха за тържествени богослужения действа и до днес.

Комагена е било малко царство, разположено между две велики империи (Партската и Римската), чиито златни години са били по време на управлението на Антиох I Теос. Потомък на Александър Велики по майчина и на Дарий I по бащина линия, той от малък е възпитаван да бъде обединител. Впоследствие като цар е запазил неутралитет и е бил връзката между изтока и запада. Построяването на много светилища на възлови точки в цялата страна и най-вече на това в планината Немрут, говорят за неговата отдаденост към боговете. Монументалните им фигури са представени с гръцки и персийски имена, а в тяхното изобразяване са вплетени елементи и от двете култури. Така той държал да покаже, че това място е за всички.

Пътеката, по която вървим ни отвежда на западната тераса. Тук, на върха силният вятър си играе с косите на хората и рязко сваля градусите. Отдалече виждаме големи двуметрови глави от камък, божествено разположени в подножието на пирамидата. Зад тях, малко по-високо са разхвърляни части от разрушените им тела (върху които са били някога), пазени от статуя на лъв. Глава на орел е първа в редицата от фигури, покрай които минаваме. Следва цар Антиох I, изобразен с висока персийска шапка, такава имат и останалите мъжки глави. До него, малко назад, е богинята Фортуна, следвана от Зевс, Аполон и Херкулес. В края на тази редица има друга глава на орел. На пръв поглед фигурата на Антиох прилича на тази на Аполон, който е представен и с персийското име на бог Митра. Може би това е бил любимият му бог? От двете страни на статуите, перпендикулярно са наредени каменни стели (надгробни плочи), изобразяващи неговите предци. Всички фигури са обърнати на запад – в посока на залязващото слънце. Мистичният залез е събрал повечето от хората на тази тераса и малкото пространство е препълнено с туристи. Днес е предпоследният работен ден на посетителския център и това може би е друга причина за големия интерес. През зимните месеци тук пада много сняг, пътищата стават непроходими и мястото е достъпно само пеш.

Продължаваме обиколката на върха по пътека от дървени трупи, която ни отвежда до източната тераса. Тук е по-просторно и няма толкова много хора. Посрещат ни пет добре запазени масивни тела на същите богове, седящи на престолите си, високо над нашето ниво, а безжизнените им глави са наредени ниско долу пред тях. Огромните фигури в първоначалния си вид са достигали височина от 8 до 10 метра, а някои от каменните блокове тежат 9 тона. Това го прави един от най-колосалните архитектурни проекти за времето си, смесващ художествени елементи от различни стилове и технологии, непознати за тази епоха. От ляво надясно подредбата е същата като на западната тераса, с тази разлика, че тук към редицата е добавена и лъвска глава. На площадката пред тях има стъпаловидна платформа от камъни, която е била използвана като олтар. Източната тераса определено е по-въздействаща. Божественият полъх и енергията, която се носи от масивните тела (особено като си ги представим с главите върху тях) е силно завладяващ. В огромната могила зад тях се предполага, че е гробната камера на Антиох I, но опитите да се открие досега остават неуспешни.

Студът се засилва, а светлината намалява, време е да напуснем „дома на боговете“ и по тъмно сме в хотела, където ни посреща Мурат – нашият любезен домакин.

Сутринта закусваме под сянката на дърветата пред хотела и едва сега виждаме високите скали, заобикалящи Карадут. Сгушено сред тях, селото е потънало в тишина, толкова плътна, че може да се реже с нож. Животът сякаш е спрял и никой заникъде не бърза. Само синът на Мурат, който ни е чакал да се събудим, се е устремил към близката фурна, за да ни вземе прясно изпечена питка и да отива на училище. Докато опитваме от вкусната храна, нашият домакин ни обяснява какво да посетим в района и откъде да минем. Дава ни дори карта със забележителностите в целия район на Адъяман. Спокойни, че сме разбрали всичко, потегляме да изследваме богатия на история регион.

Следваме картата и инструкциите на Мурат, но малко след като напускаме селото, навигацията в колата ни предлага алтернативен маршрут и ние без да му мислим много тръгваме по него. Пътят, по който се движим е павиран като този за Немрут и се вие между сухи каменисти хълмове. Самотно дърво на фона на степния пейзаж напомня, че някога тук е имало и горска растителност. Изведнъж настилката на пътя преминава в чакълеста или по-точно в никаква. И така, около 10 км спускане и изкачване сред пустинята от камъни. Никой, който е запознат с района не би минал от тук, така че естествено не срещаме никого. Преминаваме и през това приключение и скоро павираният път се появява отново, а с него тук-там започват да се забелязват и малки дървета и храсти. Напречният наклон на пътя на места става толкова голям, че при изкачване виждаме само небето, а на спускане сякаш сме във влакче на ужасите. Хубавото е, че като изкачим поредната височина се открива невероятна панорама към белеещите се като сняг сурови скали на двухилядника – Çoppan Daği.

Първата ни спирка за днес е Arsameia ad Nymphaeum – древен град в Комагенското царство, за който напомнят няколко руини, разпръснати по хълмовете на река Kahtaçay. Спираме на малък паркинг с една сергия за сувенири и веднага получаваме покана за чай от собственика й. Запазваме си правото за после и тръгваме по малка пътека към близкия хълм. Пълното безветрие и жегата се опитват да ни откажат, а е едва 10 сутринта. След няколко минути стигаме почти до върха, където под 10 метров свод, изсечен в скалата, се намира една от двете изкуствено прокопани пещери. Спускаме се няколко метра надолу в нея и веднага усещаме прохладата. Какво е било предназначението на пещерите, така и не разбрахме, но според нас е идеално място за съхранение на вино и разхлаждане в горещите дни. Предполага се, че на този връх е погребан бащата на Антиох I (цар Митридат), а близо до пещерата се виждат остатъците от полуразрушените им фигури от камък, с издълбан текст на обратната им страна. Продължаваме по пътеката, която свива на изток и след кратко изкачване пред нас е сцената на ръкостискане между цар Митридат и Херкулес. Високата три метра скулптура е много добре запазена и ясно показва великолепните персийски дрехи на царя и високата му корона, докато Херкулес е представен божествено гол. Малко встрани и под тях виждаме голяма каменна плоча, дълга 7 и широка 3 метра, цялата покрита с издълбан върху нея текст на древногръцки. Огромният надпис е разположен върху другата изкуствено прокопана пещера (тунел), дълбока 158 м. Горещината ни подканя да слезем няколко метра надолу и да се разхладим отново, но само толкова. Изкачваме се още малко нагоре, където се виждат останки от древните градски стени. Оттук се открива великолепна картина към целия регион и високите планини на хоризонта. Спускаме се обратно надолу, като се отбиваме да видим и третата фигура, от която е добре запазена само едната половина, изобразяваща бог Митра. Той подава ръка към някого, но точно там сякаш умишлено е отделена липсващата част от скулптурата. Гърбът на тази плоча също е покрит с древногръцки текст.

Спираме за кратко на сергията да си купим малко сувенири и продължаваме към „новия замък“ – Yeni Kale – построен в края на 13 век от господстващия тогава в този регион Мамелюкски султанат. Векове преди това на този хълм се е издигал дворецът на владетелите на Комагена. Скалите са високи и отвесни, завършват с крепостни стени, а входът е само един – мястото изглежда непревземаемо и предоставя отличен поглед върху целия регион. Поради течащата в момента реставрация, в него не се допускат хора. Благодарение на дрона правим кратка „инспекция“ на обекта отвисоко. От тук ясно се вижда разположеният върху стръмното скалисто било замък, извисяващ се над малкото село Kocahisar.

Пътят ни отвежда до моста Cendere, издигащ се над едноименната река. Построен през II век в чест на римския император Септимий Север, мостът е обслужвал военните акции на империята. Дълъг 120 и широк 7 метра, с една голяма арка, той е идеално запазен и реставриран. От едната му страна се издигат две високи колони, а от другата е останала само една. Колоните са посветени на императорското семейство и носят техните имена. Предполага се, че след като Каракала убива своя брат Гета премахва неговата колона. Коритото на реката в по-голямата си част е сухо и това ни позволява да слезем под моста. От тук мащабите му, на фона на скалистото ждрело, което започва след него, изглеждат още по-впечатляващи.

Следваме пътя за Кахта, който ни води до поредното интересно място в региона – могилата Каракуш (Karakuş Tumulus). Спираме на паркинг със заведение на самия хълм, където ни посреща самотна колона, висока около 9 метра. На върха й има скулптура на голям орел, зад която е високата 35 метра могила, издигната от сина на Антиох I – Митридат II за жените от царската фамилия. Тясна пътека обикаля около нея и ни отвежда до други две колони, гледащи на изток. Едната е празна, докато върху другата има част от фигура на елен. Следващата колона гледа на северозапад и върху нея са изобразени цар Митридат II и неговата сестра, държащи се за ръце. Погледнати отвисоко, колоните образуват равностранен триъгълник около могилата. Ясно си личат следите от липсващи колони, които са били използвани за строежа на моста Cendere от римляните. Малки обли камъни оформят пирамидата, за разлика от острите на Немрут. Застанали на нейния връх, лекият вятър нежно гали и охлажда огрените ни от обедното слънце тела и спокойно се отнася към зелените води на язовир Ататюрк, а от там с рязък порив ще обвие божествената планина Немрут.

Свързани фотописи:  Кратер Немрут;  Кападокия;  Халфети



2020-2021 © Copyright - Фотописи
Всички фотографии и текстове са авторски.