Ел Нидо

Скритият рай на Земята

3 април 2019 г.

El Nido  - "гнездото"   /преведено от испански/ се е загнездило в северната част на остров Палаван в залива Бакуит, смятан за един от най-красивите в света със своите великолепни лагуни, скрити плажове и диви острови, оградени с високи варовикови скали и тюркоазени води, разливащи се по бели пясъци. Попаднахме в този скрит рай с полет на Cebu Pacific от Цебу до Пуерто Принцеса като част от филипинската ни авантюра с нашите приятели Юлиян, Веси, Стоян и Таня. Вече сме натрупали впечатления от срещи с дългопети /тарсиер - ендемичен вид/, разходка до "Шоколадови хълмове", наслаждавахме се на традиционни изпълнения на песни и танци, минавайки през гора от махагонови дървета с плаващ ресторант по река Лобок, след което си повишихме адреналина със зип лайн, гмуркахме се сред китови акули, пъстроцветни риби и палитра от корали, "подскачахме" от остров на остров с лодка в един истински тропически рай.

И така, свежи и приятно заредени, в 10 часа сутринта се озоваваме на летището в Пуерто Принцеса. Полетът е кратък - само час и десет минути, което допълнително ни дава усещането за поредния приятен ден. Градусите започват да се покачват. През април средната температура е 36℃ в комбинация с висок UV индекс, което задължава да се носят шапка, очила, дълъг ръкав и да се ползва слънцезащитен крем. Все пак идваме от Европа.

Намирането на транспорт /държим да е климатизиран/ не е проблем. Спазаряваме се с един усмихнат и приказлив филипинец, който обещава да избегне трафика и ни прекарва по непопулярен маршрут, и така ни спестява време от дългия път до Ел Нидо - 260 км. Докато се усетим и сме извън града. Браво на шофьора!

Наслаждаваме се на прохладния ван, унесени в приятни приказки, а Весито - и на хладна бира. Преминаваме през пейзаж от редуващи се буйна тропическа растителност и още по-буйна такава. Населени места почти няма. Тук-там по някоя къщурка. Пътят е бетон - буквално, няма и трафик. Виждаме на няколко места как го правят - на ръка, без машини – работници, клекнали и разстилат бетона. Нашият шофьор-гид се опитва да ни научи на тагалог /филипински език/. Оказа се лесна задача.

Всичко е много добре, но започва да ни се струва, че нещо не е наред с микробуса. Рязко ускорява и после още по-рязко намалява, главите ни се замайват от това поклащане. Питаме нашия усмихнат и приказлив гид дали всичко е наред и той ни обяснява, че по този начин се пести гориво...?!?

Правим кратка пауза на едно от малкото крайпътни заведения - да похапнем и починем. Храната не е запомняща се, но фрешът от манго с кокосово мляко и кокосова захар е незабравим. Заредени и доволни, потегляме отново с надеждата, че скоро ще пристигнем в Ел Нидо. И отново палми, оризови поля и недостъпни тропически гори. И това поклащане… Изпадаме в унес, движещи се сред целия този зелен простор. Даже и сладкодумният филипински шофьор замлъква.

След точно 6 часа сме пред рецепцията на Stunning Republic Beach Resort. Още поклащащи се и леко замаяни се разделяме с нашия водач, който поема обратно към Пуерто Принцеса.

Оказа се, че за нашия времеви престой, в Ел Нидо почти няма свободни места и Юлиян е късметлия, щом е успял да резервира. Алтернативата беше бунгало без вода на плажа. Самият хотел е на два етажа, разположен сред палми на самия бряг и гледащ към красивия архипелаг Бакуит. В съседство има частни дворове, някои са празни, други - с интересни бамбукови къщи или бараки. И всичко това сред много зеленина. А над нас започват стръмни девствени скали, обрасли с буйна растителност.

На около 2 км от центъра, далеч от шумния нощен живот, ти остава единствено да се любуваш на прекрасните панорами сред тишина и спокойствие. Така и правим. Съзирайки гледката от стаята, захвърляме куфарите, обличаме банските и бум! на плажа.

Наближава 17 часа, слънцето бавно започва да отпуска горещата си прегръдка и ни оставя да се наслаждаваме на лек прохладен бриз и невероятни пейзажи. На плажната ивица около нас почти няма хора, само едно самотно местно момиче стои и съзерцава залеза… и нас. Явно излъчваме впечатляваща енергия и плажен ентусиазъм. Но само си представете - след цял ден в микробуса да попаднеш в тази приказка.

Водата със своите 28℃ приятно гали босите ни крака, а ние снимаме ли, снимаме, разхождайки се по плажа и неспиращи да запечатваме цялата тази хипнотизираща сцена.

Залезът тук е във 18 часа. Рязко настъпва нощта, но преходът към нея, колкото и да е кратък, предлага възхитителен спектакъл със своите отражения и нюанси по гладката морска вода. Картини, които се опитваме да запечатаме както в съзнанието, така и с фотоапарата. Живописният залез на Ел Нидо е истински тропически шедьовър и ние пожелаваме на всеки да го види със собствените си очи.

Добре, че настъпва мрака и с това ни подканя да се ориентираме към центъра за разходка и вечеря. Придвижването става с триколки - това са местните таксита. Представляват мотор с три гуми и закрита кабина. Не знам дали имат ограничение за броя пътници, но сме виждали доста претъпкани. Изобщо, моторът е основното превозно средство по филипинските острови. Пред хотела винаги има някой, който срещу 100 песо (PHP) да те закара до центъра или някъде другаде. Докато се усетим и вече се носим в мрака към сърцето на Ел Нидо, брулени от прохладния вятър. И колкото повече се приближаваме към центъра, започваме да се разминаваме на косъм с други триколки и мотори. Отвсякъде се чуват клаксони, шум и се вижда една цветна вълна от хора, сергии, светещи магазини и заведения. Клаксонът е основното средство за комуникация между шофьорите. Когато се разминаваш, изпреварваш или виждаш някого, натискаш клаксон. За 17 дни на Филипините, не видяхме нито една катастрофа или гневни хора да си подвикват, а имат трафик невъобразим, особено в големите градове.

Ел Нидо е популярна дестинация сред туристите. Любопитно е как едно малко островно градче се опитва да овладее целия този интерес. Тук водата от чешмите е жълта и не се ползва за нищо, освен за душ, след който се чудиш дали си по-чист. В нашия хотел не е така, но той е извън града. Навсякъде се продава бутилирана вода, която се ползва за всичко. В момента работят по водната канализация, надяваме се да се подобрят нещата.

Различни аромати се носят във въздуха и те подканят да опиташ, но знаем, че не е добра идея да купуваме храна от улицата. Нощният живот е обхванал целия град, а уличната търговия е стеснила и без това тесните и прашни улици. Неусетно се озоваваме на плажната алея, по която са концентрирани повечето заведения за хранене и барове. Навсякъде е пълно с хора, но успяваме да си намерим маса за шестима души. Тук изборът на морска храна е преголям и всичко е прясно. Избираш от витрината и ти го приготвят. Кухнята е доста пикантна, но много вкусна и бързо се адаптираш към местните ястия. А плодовете са с несравним вкус: сочното манго, ароматният кокос и тези малки, но уникални банани – експлозия от аромати и вкусове.

Прибираме се в нашия тих оазис, където сред палми и приятен морски бриз чуваме само звуците на птица или друг горски обитател – истинско блаженство.

4 април 2019 г.

Утрото настъпва, а с него и вълнението около поредния ден, изпълнен с предизвикателства и неизвестни. Отливът е прибрал през нощта морето и е оставил едни малки локвички на мястото на вчерашната гладка и кристална вода. Рано заемаме позиция на вече любимия бар и отпиваме сутрешното кафе, докато очите не спират да обхождат неземната красота на целия архипелаг, разгърнал се пред нас. Сутрин всичко е така различно с тези меки окраски и пастелни цветове. Не можем да откъснем поглед, сякаш сме на друго място. Докато чакаме закуската и снимаме, слънцето започва да огрява островните върхове пред нас. Това придава нов цветен оттенък и променя отново всичко, сякаш природата пуска нов декор, специално за нас.

Събираме групата и яхваме скутерите. Днес Юлиян е планирал няколко места за посещаване, основно по суша, но с неповторими гледки към морето.

Тежкото на фотографа е раницата. Хем голяма, хем тежи... И как да се съберем с Марина на малкия мотор? Поучаваме се от местните, те успяват да поберат цялото многочленно семейство на такъв мотор. Раницата пред мен, Марина отзад и… газ! Нали имам клаксон.

Първата ни спирка е Canopy Walk Via Ferrata и е съвсем наблизо, скрита сред магазини и офиси на туристически агенции. Само свиваш от търговската уличка и попадаш в друг свят. Паркираме скутерите до едно игрище за баскетбол, на което няколко момчета играят и изглеждат страшно щастливи. Следва кратък инструктаж, слагаме каски и поемаме сред дърветата по тясна пътека към върха. Изкачването става с водач и трябва да се събере група, но ние сме шестима и не се налага да чакаме. Едно момиче изкарва късмет като се прикрепя към нас.

Вече е около 10 часа и температурата се покачва. Добре, че през по-голямата част от маршрута сме в сянката на гората и изкачването не е дълго. Движим се сред варовикови скали, които режат като бръснач, а се налага да преминаваме през теснини. Сега разбрах защо са каските. През целия път има изградени основи от дъски и стъпала, които те предпазват да не стъпваш върху острите скали, има и парапети с въжета.

Стигаме до пропаст, над която има въжен мост и там ни обезопасяват с въжета за всеки случай. Самото преминаване по него е доста забавно. От движението се получава нещо като вълна, която, ако не се държиш те изтласква назад, а мостът е под наклон. Преминаваме и това препятствие, за да стигнем на отсрещната скала, зад която се открива приказна панорама. Пред нас се разгръща целият залив на Ел Нидо, обграден от остри отвесни и недостъпни върхове. Тюркоазената вода, по която са накацали безброй лодки и белите плажни ивици, както и пухкавите облаци, сякаш закачени за близките острови, те оставят без дъх. Кацнали на върха като орли, жадно попиваме с поглед всичко това и наистина ни се иска да полетим. Настава масово фотографиране - всеки снима другия, а всички заедно ни снима водача, който има заучени места с най-добрите гледки. От такова място не ти се тръгва, но трябва да слизаме, че ни чакат още много приятни емоции в покрайнините на магнетичния Ел Нидо.

Следващата спирка е Las Cabanas Beach, откъдето ще се спускаме със зип лайн към съседния Depeldet Island. Фантастично! Сваляме едните каски, но слагаме другите - за моторите. Доста често днес ще имаме нещо на главите. Местните почти не ползват такива средства. Носим се по главния път, който свързва Ел Нидо с Тайтай и криволичи през диви горски масиви. За кратко ни се открива гледка към морето на едно крайпътно възвишение и решаваме да спрем да погледнем. Оказва се, че е неработещ обект „Paradise view”, от който наистина има райска гледка.

Спираме пред паркинга на Marimegmeg Beach, който се слива Las Cabanas Beach в една дълга плажна ивица с прекрасен бял пясък, а зад гърба ни са залепени палми, предлагащи така жадуваната прохлада в горещия април. За хора, търсещи релакс и спокойствие, мястото е идеално. Можеш да си изкараш цялата почивка тук, но на нас ни пари под краката – буквално.

Оставяме две от момичетата тук, за да ни снимат как се носим над тях и се отправяме към мястото, откъдето ще полетим към съседния остров. Трябва да повървим малко пеш, за да се изкачим на височината, от която ще се спускаме. Минаваме покрай палми с нападали под тях кокоси. Вече сме наясно с правилата за спускане, само че този път няма да сме с главите напред, а ще сме седнали. От височината се открива прекрасна гледка към Ел Нидо и близките острови, част от които следва да посетим в следващите дни. Наистина е фантастичен пейзаж. Любуваме му се, докато ни закопчават и ни слагат каски. Разликата със спускането в Бохол е, че тук сме закачени с едно въже за алпийската седалка и трябва да държим краката изпънати напред, иначе се завърташ на 360 градуса, което пък ти предлага възможност да разгледаш всичко. Политаме и всичко около нас се задвижва, и колкото по-напред се носим, скоростта расте, а с нея и адреналина. Под нас остава изумруденото море с белите пясъци и палми, под чиято сянка трябва да са Марина и Таня. Времето на спускането е кратко - точно 1 минута, но панорамите, които разкрива към красивия Pinagbuyutan Island и залива около него, както и извисяващия се 640 м връх /най-висок в региона/ на Cadlao Island, се запечатват завинаги в съзнанието. И ето, вече сме на съседния остров. Доста бързо се оказа.

Връщането трябваше да е отново по въжената линия, но силният насрещен вятър не позволява това. Тясната ивица, която свързва острова с Las Cabanas Beach се губи по време на прилив, но сега той не е настъпил все още и ни дава възможност да се приберем, "ходейки по вода" до глезените на краката. Така отдалеч набелязваме The’Shed Beach Bar, където да се скрием на сянка, да пийнем по един разхлаждащ коктейл и да си споделим емоциите от преживяването.

Този плаж е един от най-добрите в Ел Нидо, предлагащ бели пясъци, равно дъно и липса на корали. И докато стоим и му се любуваме от бара, решаваме да се понамокрим. Наистина може много време да си изкара тук човек. Но на нас отново ни пари под краката, време е за Mangrove Ecopark.

Разходката в мангровата гора ни действа освежаващо в жаркия следобед . Скрити под сянката на дърветата се движим по обособена пътека, издигната около метър над глинестата почвата, от която във всевъзможни форми излизат корените и стеблата на мангровите храсти и дървета. Преплетени едно в друго, те покриват всичко в ниската част на гората и създават един сюрреалистичен феномен, подсилен от дупките в меката кал, вероятно от някакви животни. Във въздуха нещо жужи и допълнително засилва усещането за нереалност. Времето за преминаване на екопарка в едната посока е около 20 минути, а накрая има голяма площадка, откъдето се продължава с кану по реката. Не пропускаме възможността да погребем малко сред тази неземна картина и да се насладим на истинската, чиста природа.

Отново сме на скутерите, този път се носим без посока, но с ясна цел - да посрещнем залеза на някой самотен плаж. Колко е хубаво да се рееш в пространството без идея къде отиваш! Невероятна тропическа гора с някоя самотна бамбукова къщурка, мотори, носещи се нанякъде и уникалните Jeepneys /джип, преправен на автобус/, които са станали символ на Филипините.

Вече сме доста далеч от Ел Нидо и все по-често се виждат обработваеми площи земя. Виждаме табела, сочеща към черен път вляво за Nacpan Beach. Поемаме към него с надеждата, че е близо. Но не е точно така… Пътят навлиза в нещо като махала и там се разклонява, но няма табела и ние поемаме в посока, която ни отвежда насред къщите и дворовете на местни жители. Лутаме се за кратко по тесен лабиринт между тях, но намираме изход към плажа. Тази махала е буквално на него. Скромните им къщурки от бамбук лежат на пясъка. Щастливци!

Попаднали сме на Twin Beach, който се слива с огромния Nacpan Beach и стигаме точно навреме. Залезното представление започва. Късметлии! Мястото наистина е идеално за завършек на деня, изпълнен с емоции и неповторими преживявания. Стигаме до нещо като скалист нос и пред нас остава само морето, което прегръща слънцето и обагря всичко в огнени цветове. Сами на това чудесно място – щастливи късметлии!

5 април 2019 г.

Добро утро, Ел Нидо! Поредното прекрасно утро започва с чаша кафе на любимия бар на брега на морето. Тази гледка не омръзва. И докато чакаме да ни приготвят закуска, фотоапаратът прави поредния таймлапс. А ние се забавляваме, припомняйки си как вечерта в един украински бар, в който предлагат домашна бира, сервитьорът ми направи бирен душ като изля цяла халба върху гърба ми. Жалко за бирата, беше много добра наистина.

Днес ще правим „островно подскачане“ с местна лодка “bangka” през изумителната природа на архипелага Бакуит. Наемаме си лодка само за нас шестимата, което е супер - ще можем да спираме, където пожелаем за шнорхелинг или да избираме места с по-малко хора. Лодката е голяма, за 15 човека и имаме пространство да се разполагаме свободно. Туровете се правят с водач, който ни разказва доста интересни неща за региона. За двата дни с лодка в Ел Нидо, наш гид е Aldin Cajipe. Той е най-добрият от всички водачи, които имахме и по другите острови, стана част от нашата група и направи тези дни още по-запомнящи се и приятни за нас.

Отправяме се към Helicopter Island. Още в началото казваме на Алдин да подбира спокойни места, без тълпи от туристи и с прекрасни коралови рифове. Малко преди 10 часа е, когато лодката напуска залива на Ел Нидо, носейки се по спокойните сини води. Времето е идеално, няма вятър и вълни, и това позволява на капитана да ускори, докато Алдин ни разяснява програмата за деня. Градът остава далеч зад нас, сгушен в отвесните скали, точно като гнездо на орли. Минаваме покрай високият Cadlao Island, отблизо е много по-впечатляващ, а първата спирка за деня ще бъде тук. Пускаме котва, далеч от множеството лодки, които са акостирали около едноименния плаж Helicopter Beach, но ние ще пропуснем плажуването за сметка на красивите подводни пространства. Шнорхел, плавници, очила, GoPro и нетърпеливо скачаме в прохладните води. Вече сме в един друг свят. Приятната тишина и спокойствието, които те обгръщат в този подводен свят те запленяват от първия миг. Кристалната вода разкрива уникална коралова градина, която изглежда безкрайна. Огромното разнообразие от цветове и видове корали те привличат като магнит. И най-хубавото е, че сме сами в този невероятен свят и можем да му се наслаждаваме необезпокоявани..., докато Алдин не ни напомни, че ни чакат и други такива места.

Прибираме се на лодката, приятно заредени с грейнали от щастие лица и още непоели дъх се понасяме към Matinloc Island, където е следващата ни спирка. Този остров е отдалечен от Ел Нидо, в края на залива Бакуит. Лодката спира на безлюден малък плаж близо до Calmung Beach. Обграден е отвсякъде с високи скали, които го правят недостъпен по суша /не, че има кой да дойде/. Всички се отправят към брега, който е с чист бял пясък, а точно пред нас има едно голямо дърво, което се отразява в кристалната вода. Аз оставам на лодката да поснимам малко със дрона, докато другите се забавляват на брега. Погледнат отвисоко, заливът изглежда още по-красив, а нашата самотна лодка сякаш е кацнала върху изумрудените води. Не вярвам, че там долу на тази самотна лодка сме ние. Да сме част от всичко това е толкова вълнуващо.

Поемаме нагоре около острова, обграден от черни варовикови скали във всевъзможни форми с остри върхове. Навлизаме с лодката между тях много внимателно, защото дъното крие изненади. Още малко и се показва прекрасен плаж, скрит зад високите скали - Hidden Beach. Лодката спира и нашите приятели скачат в плитчините, а ние с Марина ще останем да поснимаме от нея и после ще се присъединим към тях. Мястото е като от декор на филм, но създаден от природата. Погледнато отгоре се виждат 3 скрити плажа сред чудновати скали, покрити тук-там със зелена растителност - истински шедьовър на природата. Не издържаме дълго на лодката, след като сме видели всичко това. Скачаме в кристалните води и се отправяме към сушата. Погледнати отдолу, някои скали приличат на нашите каменни гъби край Бели пласт, но много остри и в черна премяна. Нагазили край брега сред скалите, оставаме скрити и в унес от заобикалящата ни картина.

Аква обувките са задължителни за тези ширини, защото дъното крие много опасности и основно правило е да не се пипа нищо.

Отскачаме към Tapiutan Island, за да разгледаме морското дъно и там, докато ни приготвят обяда. Харесваме си един залив, близо до Talisay Beach, където да хвърлим котва и с нетърпение се потапяме в прохладните води. Отново сме в един друг свят, така различен и красив, скрит под спокойната повърхност. Това място крие изключително богатство на корали с всевъзможни форми и цветове. Тук кипи живот. Пасажи от риби в хармоничен танц, проблясващи на слънчевата светлина, се носят покрай нас. Казват, че коралите успокояват емоциите и носят вътрешен мир. Не знам дали заради всичко това, което виждам около мен, но се чувствам наистина невероятно. Качваме се на лодката, където Алдин и екипажът му са ни приготвили обяда, декориран изключително красиво. Наслаждаваме се на храната, докато лодката се носи по спокойното море към тайния вход на Secret Beach.

Още отдалеч се виждат няколко лодки, наредени пред висока скала в морето. Нареждаме се до тях, тук няма да сме сами. В едната скала има малък отвор, през който с плуване се влиза в оградено по естествен начин пространство с плаж. Решавам първо да го заснема с дрона и после да го посетя. Погледнат отгоре, плажът има формата на сърце – поредният природен феномен. Може би по друго време, когато няма хора и светлината е различна, би било чудесно за снимки, но не и сега. Това ме отказва да снимам повече и решавам да мина и аз през „тайния“ вход към плажа. Не се задържаме много тук, въпреки че мястото е уникално, но наличието на повече хора и това, че се наситихме с гледки, ни връща обратно на лодката.

Вече е късен следобед и трябва да поемаме обратно към Ел Нидо. Лекият бриз приятно разхлажда осолените ни тела в иначе горещия ден, а ние се любуваме на морския пейзаж, унесени в мисли по това, което преживяхме за пореден ден на това райско място.

6 април 2019 г.

Утро е! Прекрасно утро на плажа с чаша кафе. Дори и слънцето не е огряло високите върхове на Cadlao. Липсата на вятър прави морето огледално гладко с приказни отражения. Празният плаж и липсата на каквото и да е движение създават илюзията, че това пред мен е снимка. Така унесен с разфокусиран поглед се рея, докато от нищото изскача едно момче и прави всичко на пух и прах като започва да ме убеждава, че продава най-хубавите и евтини „перли“. Отклонявам „офертата“, но той продължава да нарежда пред мен на бара всевъзможни изделия и да сваля цената. Любезен е и ме гледа с надежда, затова решавам да „инвестирам“. Покупката на една гривна го прави видимо щастлив, а мен отново сам и спокоен на плажа.

Закусваме и се отправяме към пристанището, където лодката „Kristil“ чака да ни отведе във вълшебния свят на архипелага Бакуит. С приповдигнато настроение се отправяме към Cadlao Lagoon на съседния остров и докато се усетим, навлизаме в прекрасен залив, който ни отвежда към лагуната. От двете ни страни са разположени остри скали, които стоят като стражи и не допускат никой на острова. Зад една от тях се открива цялата лагуна с изумрудено зелени кристални води и малък плаж с бял пясък. Алдин решава да ни покаже нещо на брега и скачаме до кръста във вода. Тук дъното е само пясък и стъпваме като по килим. На брега поемаме по тясна пътека между дървета и след кратко, но стръмно изкачване имаме панорамна гледка, която само природата може да сътвори. Пъстра палитра от синьо-зелени цветове е обагрила водата, от която стърчат остри като бръснач черни скали, накичени с малки храсти. Малко снимки и обратно към лодката, че днес имаме сериозна програма.

Напускаме живописната лагуна на Cadlao Island и се отправяме към следващата - Secret Lagoon на Miniloc Island. По пътя Алдин ни забавлява, правейки фокуси с подръчни средства. Филипинците са весел народ, колкото и да им е трудно, те пеят и се смеят. С усмивки на лицата пристигаме до острова на „тайната“ лагуна, скрита зад високи скали. Докато другите се отправят натам, аз отново ще поснимам малко отвисоко. Марина и Алдин ми правят компания, докато прелитам периметъра и снимам красивия плаж с палми, разделен на две части от голяма скала. Виждаме и посетителите в Secret Lagoon, а гледката към съседните острови спира дъха. Щедра е била природата в този район.

Наситихме се на гледките над повърхността, време е да се разхладим с малко подводни приключения. Още с гмуркането имаш усещането, че си в аквариум. Кристалната вода и силната светлина правят видимостта идеална, а цветовете - с най-ярки багри. Пасаж от риби спокойно плува и се храни. Вече съм достатъчно близо, когато се пръскат и отново се събират под мен. Плувам с тях, наблюдавайки ги и осъзнавам, че аз съм гост в техния фантастичен свят, и това ме изпълва с благодарност. Не искам да си тръгвам.

Следващата спирка е Entalula Beach на едноименния остров. Това е поредният удивителен плаж с бял пясък, кристална вода и няколко палми за разкош, но...тук имаме и бонус. Слизаме с Марина на брега и се отправяме към скала с форма на връх от стрела, излязла от морското дъно - чуден декор за снимки. Газим до кръста във вода покрай скалите и попадаме на ниша, до която почти не стигат вълните. Тук е прохладно и тихо с изглед към близките острови. Решаваме да се поснимаме на палмите и Марина застава близо до една от тях, а аз се отдалечавам, за да хвана по-голям периметър. И малко преди да снимам виждаме, че има и друг желаещ за снимки – голям двуметров Палавански варан. Марина бяга към мен, а аз - към варана, с включена камера, от която явно той се притесни и реши да се прибира. Аз го гоня - той бяга, също като журналист, гонещ депутат в парламента, но успях да го заснема.

Качваме се на лодката с приповдигнат адреналин, където е сервиран обяда, отново приятно декориран и много вкусен. Ще се храним, докато плаваме към Snake Island. Островът преставлява дълга пясъчна ивица с форма на змия, свързваща Vigan Island с Палаван, която при прилив е почти под вода до коленете. Тук всички слизат, само аз оставам на лодката, за да ги снимам отвисоко как "ходят по вода". Погледнат отгоре, островът наистина си отговаря на името. Бял пясък, гънещ се между лазурни морски води, а моите приятели в индианска нишка стъпват леко по водата - приказно.

Слънцето безжалостно пече и Алдин ни води да се разхладим в Cudugnon Cave. Пещерата се намира до великолепен плаж с бамбукови къщички, скрити под сянката на палмови дървета. За да влезем в нея, минаваме през тесен отвор и попадаме сред високи скали. Вътре е прохладно, естественият климатик работи добре. Отгоре прониква светлина, която ни позволява да видим чудноватия релеф и форми в пещерното пространство. Една от интересните прилики е с главата на Мики Маус. Идеално място за прегрелите ни тела. Има и други разклонения, в които обаче няма светлина и са тъмни, затова ги пропускаме, а и вече се разхладихме. Излизаме на плажа и очите ни трудно свикват със силната светлина, отразена в белите пясъци. А липсата на хора ни прави самотни господари на цялата ивица.

Продължаваме да „подскачаме“ от остров на остров и отплаваме към Pinagbuyutan Island, собственост на богат китаец, който няма нищо против да го посещават туристи. Отдалеч островът прилича на самотна висока скала, обграден от палми и много зеленина. На сушата ни посрещат стопаните на острова – четири кучета. Весело ни приветстват за добре дошли и ни оставят да разгледаме всичко. Плажната ивица е сравнително широка, с високи палми, отрупани с кокоси, а отвесната скала е идеална за скално катерене. Част от сушата е в сянка, покрита със зелена трева, която е като килим върху белите пясъци. Гледката от тук към близките острови е зашеметяваща. Изумрудените кристални води преминават в скали с удивителна форма, покрити със зелена растителност. Следобедното време с дългите сенки на палмите и меката топла светлина, покрила неземните скали, сякаш от друга планета, те оставят без дъх. Тук е идеалното място за обща снимка заедно с нашия прекрасен гид Алдин. Чудесен завършек на двудневното плаване заедно с него. Тръгваме си от тук с усещането, че част от нас остава завинаги в този непокътнат тропически свят с невероятни плажни ивици, скрити лагуни, кристални води, пълни с морски живот. Това е той - скритият рай на Земята.

Свързани фотописи:  Бохол;  Корон


2020-2021 © Copyright - Фотописи
Всички фотографии и текстове са авторски.