Salina Turda

Фантазии от сол

Salina Turda  – солна мина Турда е скрита под земята в централна Румъния, близо до едноименния град. Добивът на ценната за времето си суровина тук е продължил векове наред, до наши дни, когато мястото е превърнато в център за лечение със сол и подземен увеселителен парк с множество атракции. Днес хладните недра на мината са декорирани с футуристични елементи и усещането е, че си на друга планета или в сцена от фантастичен филм. Подземен лабиринт, който ще ви остави без дъх – буквално.

Едва 10 часа преди обед е, а парещите лъчи на слъцето предвещават поредния горещ юлски ден. Неделя е и се очакват повече посетители, но ако се дойде рано има шанс да е малко по-спокойно.

Тук може да се провери актуално работно време, както и цени: Salina Turda.

Успяваме да намерим място на паркинга, пред новия вход на мината и с нетърпение се вмъкваме на хладно. Добре е да се паркира на обособените за целта места, защото на тръгване от мината видяхме как няколко полицаи пишат фишове и снимат колите, спрели на пътя.

Веднага след касите за билети се минава през остъклен коридор и започва плавно спускане по широки метални стъпала, които навлизат в дълъг 917 метра, правоъгълен тунел, носещ името галерия Франц Йозеф. Двете странични стени са изцяло от сол, която в горната част е лъскава и отразява осветлението, а от основата до средата е релефна и бяла. Тук вече е доста прохладно и след първите пет минути се налага да обличаме връхна дреха. Подминаваме зала за релаксация, в която се виждат хора, завити с одеяла, да си почиват. Те са дошли, най-вероятно, само за халотерапията.

Хоризонталният тунел ни отвежда до балкон, от който се открива гледка към част от мина Терезия. Около нас всичко е покрито със сол, най-вече таванът – сякаш сме в голяма хладилна камера. Зад няколко витрини са подредени предмети, използвани от миньорите, ръждясали с годините. Следват две възможности: панорамен асансьор, пред който има голяма опашка от хора или 13 етажа стръмни дървени стъпала – избираме втората.

Последното ниво е най-близо до тавана на мина Рудолф, който е истинско произведение на изкуството, както и цялата зала. От двете си страни е заобиколена с тераса, от която отблизо се разкриват неповторимите рисунки от сол и футуристичния дизайн на мината. Висящите във въздуха светлини са подредени в редици на по няколко нива и създават илюзия за тунел в пространството, с междузвезден полъх. На всеки следващ етаж е издълбана година, отбелязваща времето, когато е достигнато до тази дълбочина. Тук всичко е прокопано на ръка и с машини, без използване на експлозиви. Стълбите са тесни и е трудно да се разминат двама души, затова изчакваме на терасите между етажите, докато се възхищаваме на гледката.

Неусетно се озоваваме долу, а с това сякаш минаваме в друго измерение. Мащабът на трапецовидната мина Рудолф от това ниво изглежда още по-внушителен. Лъскаво Виенско колело плавно полюшва своите кабини като голям робот, извършващ монотонна дейност. На едната от стените висят гъсти солни сталактити, с различни размери, от които се стичат малки капки в ограденото пространство под нея. Другите стени и високият таван приличат на огромни картини в стил абстрактен експресионизъм. Разнообразните забавления в тази зала могат да запълнят целия ви ден. Освен Виенското колело, има и пространство за тенис на маса, мини голф, билярд, боулинг, детски пързалки, малък амфитеатър и зони за почивка. В момента на нашето посещение беше подредена голяма изложба от снимки на традиционни румънски носии и обичаи.

Въздухът в тази мина, на 120 метра дълбочина, е наистина приятен за дишане, но най-чист е в съседната мина Терезия, към която има видимост от единия ъгъл на това ниво. Тази зала е с форма на издължен купол, в дъното на който има малко езеро с плуващи в него лодки. В средата му се е образувал естествен остров от остатъчна сол, до който се стига по интересен дървен мост. Пространството на малкия остров така е декорирано и осветено, че прилича на междузвезден кораб, „кацнал“ в езерото. Достъпът до мина Терезия е по тесни дървени стъпала, които ни отвеждат направо на моста. И тук стените са покрити с красиви форми, а от тавана ни гледат като големи очи две отвърстия, през които се е изваждала добитата сол. През огромен отвор в една от стените се вижда част от мина Рудолф. Наемането на лодка за кратко гребане по езерото е още едно от нещата, които може да правите.

Връщаме се обратно в голямата зала, където опашката пред асансьора е набъбнала значително. Решаваме да се изкачим по стълбите в другия край на мината – така ще можем да я видим от различен ъгъл. Докато изкачваме 13-те етажа нагоре, краката леко потреперват в спомен от прехода до връх Негою преди ден.

Отново горе, попадаме в стаята с извличащия вал, откъдето се е транспортирала солта. Дървена вагонетка, натоварена с обемни късове сол, добита от мина Рудолф, онагледява процеса. Преминаваме в съседната зала „Crivac“, където е разположена голяма екстракционна машина, носеща същото име, която е била задвижвана от коне. После коридорът ни отвежда до мина Йосиф, която е в процес на реставрация и има достъп само до горното ниво. Казват, че ако извикаш тук, ехото се повтаря многократно – не го пробвахме. Изключително гладките стени на тази част от мината сякаш са полирани допълнително, а капките от тавана оставят бели следи от сол върху дрехите ни и незаличими спомени в душите ни.



2020-2021 © Copyright - Фотописи
Всички фотографии и текстове са авторски.