Негою

Сред дивните облаци на Карпатите

Негою (Negoiu)  – вторият по височина връх в планината Фъгъраш - дял от южните Карпати. Издига се на 2535 метра надморска височина и отстъпва на румънския първенец Молдовяну едва с 9 метра. Само допреди 100 години той се е смятал за най-високия връх в страната, но при новите измервания е отстъпил лидерството. Тучни зелени ливади достигат до високите хребети и изпъкват на фона на остри и голи скалисти върхове, които прегръщат циркуси и ледникови езера – завладяващ алпийски пейзаж.

В ранното утро гладките води на язовир Видрару се губят в простора, сред множество хълмове, които слънцето се опитва да надскочи. Тишината ни е обгърнала и само желязната фигура на Прометей над нас ни посреща на високата язовирна стена (за разлика от предния ден, когато едва преминахме от спрели автомобили и хора). Далеч, далеч от тук, сред маранята се извисява връх Негою, който е крайната ни цел за днес, а компания му прави връх Леспези. Продължаваме по национален път 7С, по-известен като Transfăgărășan – рай за мотористи, определян като един от най-вълнуващите и зрелищни пътища в света. Беше ни мечта отдавна, но все го отлагахме и може би затова се наложи да го преминаваме в три поредни дни. Ако искате да му се насладите, добре е да планирате ранен преход, когато няма почти никой. През деня е много натоварен, има и бавнодвижещи се автомобили, които образуват дълги колони.

В 6:30 сутринта пътят е изцяло за нас и неусетно ни увлича към върха, когато на един завой, с място за отбиване забелязваме да стои голяма мечка, полускрита сред високите треви. По време на вчерашния ни преход видяхме четири мечки да се мотаят на различни места около шосето и сме подготвени за подобни срещи. Отбиваме от пътя, на прилично разстояние от мама Меца, за да направим няколко снимки и веднага се показват две малки любопитни глави на мечета. По-смелото тръгва към нас и в един момент се изправя на задните си крака, за да ни покаже колко е голямо, може би? Краткият танц е прекъснат от другото мече, което го бута отзад и го събаря на земята, а после продължават взаимно да се боричкат и да си играят, забравили за нас. Всичко това се случва под зоркия поглед на майката, която следи нашите движения. Оказа се, че не е необичайна среща, тъй като пътуващите по пътя често спират и хвърлят храна на мечките. Това ги привиква да стоят покрай тези „хранилки“. В Румъния храненето на мечки е строго забранено и въпреки това се случва, което води до много вреди за тях. Оставяме мечешкото семейство и продължаваме със смесени чувства. Радостни от срещата, но и леко тъжни, че тези горди диви животни оцеляват по този начин днес.

Пътят се вие през гората, която се събужда за новия ден. Подминаваме Piscul Negru, откъдето също тръгва пешеходен маршрут към връх Негою. Боровите дървета се разреждат и откриват видимост към зелените върхове около долината на река Argeș. Наклонът се увеличава, а също и завоите, с умопомрачителни виражи. Стигаме до водопад Капра, откъдето се виждат част от долината и серпентините на пътя. Голямо стадо овце е налазило по зеления релеф на планината, който е навсякъде около нас. Червената сграда на планинската спасителна служба изпъква, огряна от слънцето на издаден напред хълм сред зеленината. Следва финално изкачване и навлизаме в тунел, който ни изкарва на най-високия участък от пътя, при езерото Бъля (2034 м). В огледалната му повърхност се отразява склонът над него, покрит на места с дебел слой сняг. Малко встрани от близкия хълм се вижда цялата долина, през която се вият серпентините на Трансфъгърашкото шосе.

Началото на днешния маршрут започва от другата страна на пътя, където също има малко езеро и голям паркинг. Ясно различимата пътека е маркирана с червен цвят и от самото начало започва с рязко изкачване, което бързо ни въвежда в действителността. С това прохладата от утрото се изпарява, а извисяващият се над нас връх допълнително загрява бодрия ни планинарски дух. Следваме извивките на пътеката и след около 20 минути сме на седловината между връх Paltinu (2399 м) и остър и красив скалист хребет, покрит със зеленина. Поемаме глътка въздух и продължаваме бавно стръмното изкачване. Зад нас слънцето вече е озарило голяма част от езерото Бъля и ни кара да преследваме собствените си сенки.

Подсичаме възвишението, вляво от нас, откъдето идва пътека със синя маркировка, водеща към Iezerul Caprei (2418 м) - върхът, който изкачихме вчера. Спомняме си за рязката промяна на времето, докато бяхме на него. Първите облаци за днес вече се вплитат около отсрещния връх Laița (2397 м), а в долината под него се е сгушило Дамското езеро. Излизаме на друга зелена седловина, огряна от слънчевите лъчи, а пътеката лъкатуши между различни малки цветя. Вятърът раздвижва облаците и пред нас се разкрива висока скала, наречена кулата Paltinului. Следва кратко спускане и преминаване през заснежен участък, за да излезем на открито в подножието на връх Laița. Картината около нас постоянно се променя, благодарение на магичното движение на облаците и за кратко открива красиви хоризонти с високи върхове.

Подсичаме и този връх, движейки се на около 2300 м надморска височина. Минаваме по тясна пътека край стръмни скали, а под нас е дълбоко дере. Тук е и първото въже, което помага, но няма нищо страшно. Промушваме се между скалите и отново сме на открито, за да видим как пътеката се вие безжалостно нагоре. Облаците остават зад нас и само „кулата“ стърчи самотно, обвита в тях, а тъмният й силует ни напомня за Злия зъб в Рила.

Чистият хоризонт пред нас ни изкушава да отбием малко от пътеката. Намираме издадено напред място, с гледка към приказната долина. Могъщото скалисто било на връх Негою ни се разкрива с цялата си прелест, само последните метри от върха са скрити от закачил се за него облак. Вляво от него се вижда и връх Леспези, нашарен от бели преспи сняг, който от нашата гледна точка изглежда дори по-висок. Тук върховете са голи, без никаква растителност, но спускайки поглед надолу виждаме безкрайна зеленина. Оставаме за кратка почивка, в която успяваме да заснемем красивия танц на облаците, които днес са особено щедри.

Заредени с енергия и вдъхновени от природния спектакъл, стартираме същинското изкачване на връх Lăițel (2391 м), което започва плавно покрай полянки с розово-лилави цветя и рязко преминава в стръмно катерене сред стърчащи камъни. Тъкмо навреме идва на помощ и второто стоманено въже. Задъхани, вече сме на върха, сред облаците, които поривът на вятъра разпръсква за кратко, разкривайки нови и нови прелестни гледки. Ясно се вижда как пътеката криволичи и се забива в ледниковото езеро Călțun, пред което се различава новият заслон със своя футуристичен дизайн. Малките точици на стадо овце са окупирали единия склон около езерото, а високо над тях се издига и нашата крайна цел за днес. Започваме бавно спускане по стръмнината, а вятърът рязко се усилва и настъпва ясен слънчев ден. Как да си гледаме в краката, като пред нас се редуват скалисти гребени и масивни върхове? След около половин час сме на заслона със странна форма, в който спокойно могат да нощуват около 15 души. На острия му покрив има кръгла капандура, която служи за вход през зимата. Става ни ясно колко много сняг пада тук. Около кристалната синя вода на езерото има няколко палатки. От трите страни е заобиколено с високи скали, а на изток се открива чудесна гледка към връх Lăițel.

Оттук червената маркировка продължава да ни изкачва по големи камъни, а информационната табела показва 1:45 ч до връх Негою – почти стигнахме. Преминаваме през портата Călțunului и прекосяваме снежни участъци и каменни сипеи, докато красивият пейзаж ни обгръща отвсякъде. Стигаме до разклонение с табела, на която пише, че „дяволската“ пътека е затворена, поради опасност от падащи камъни и затова поемаме по „дамската“.

Започва стръмно изкачване и навлизаме сред високи скали, където е и най-интересният за нас участък. Дълъг метален синджир виси отгоре, в средата на малък улей, а изкачването е вертикално, като се провираме между големи камъни. С повдигнат адреналин излизаме на билото между връх Dintre Strungi (2476 м) и връх Cornul Călţun (2505 м). Още непоели въздух и ни връхлитат нови зрелищни панорами. Необятният карпатски пейзаж се разкрива пред нас, декориран от красиви пухкави облаци, заели част от долините или витаещи около върховете, единият от тях е Негою, но все още изглежда високо. Наслаждавайки се на великолепната гледка и предвкусвайки какво ни очаква, неусетно преминаваме стръмния склон нагоре. За кратко вървим по острото било, а в последните метри пътеката минава покрай голям метален кръст и изведнъж се озоваваме на върха.

Вече сме над облаците, образуващи голямо бяло море над ниската част от планината, която ги спира в устрема им да я преминат. Извисяващи се хребети заемат хоризонта в посока към връх Молдовяну. Вдясно от нас е тъмният силует на връх Леспези, а далеч зад него се вижда част от язовир Видрару. В момента сме сами на върха, а изобилието от пленителни природни картини е под нашите крака. Вдишвам дълбоко въздух и поглеждам към Марина, чийто поглед блести от щастие. То е в нас и ни носи сред дивните облаци на Карпатите.



2020-2021 © Copyright - Фотописи
Всички фотографии и текстове са авторски.