Сейшели

В романтичната прегръдка на океана

Втора част

Октомври 2022

Сейшели (Seychelles) - непокътната природна красота. Сгушените сред необятния Индийски океан острови, всеки със свой собствен чар, притеглят с магия този, който дръзне да се доближи до техния свят. Кристалночиста тюркоазена вода и недокоснат от човека фин бял пясък. От тях се издигат, устремени към небесата фантастични скали, завършващи с върхове, покрити от девствени гори – безценен дар и муза за артистичните души.

Да им се насладим...

Една въздишка време и престоят ни на Praslin отлетя като нежен полъх на океански бриз, оставил след себе си безчет спомени и емоции. Разделяме се с нашите мили домакини, които успяха да ни накарат да се почувстваме като у дома си. Погалваме двете големи костенурки и оставяме следи в белия пясък, но този път в посока, обратна на океана. Отново сме на път, защото „Ползата от пътуването е да регулира въображението чрез действителността.“ – Самюел Джонсън.

Малко преди обед паркираме колата на паркинга на пристанището. Никой не дойде за нея, затова прибираме ключа в жабката и се качваме на ферибота Cat Rose. Той ще ни отведе до приказния La Digue, който ясно се вижда и от тук. Няма големи вълни и пътуването е гладко и приятно. Отне 15 минути. Докато прочетем мотото на катамарана „От единия край на рая, до другия“ и трябва да слизаме. Явно пътуванията в рая са кратки. Няколко големи скали са изплували от водата и загатват за това, което предстои. На пристанището ни чака голяма голф количка, с която стигаме до La Passe Holiday Villa – нашият дом на острова. Веднага си поръчваме два велосипеда за всичките дни и едва разопаковали багажа, те вече са тук. С площ от 10 квадратни километра, придвижването из La Digue става основно с колело или пеш. Няколко таксита и служебни автомобили, които зареждат магазини и хотели, са единствените замърсители на въздуха – истинска еко благодат. Мятаме се на новите си превозни средства, които са малко очукани и скърцат, но все пак работят, и се впускаме в преследване на мечтите си.

В западната част на острова, около големия плаж Anse La Réunion, са всички магазини, хотели и къщи. Останалото е диви плажове – от красив, по-красив. Традиционният начин на живот на местните жители се е запазил и придава допълнително очарование и атмосфера. Много от мъжете приличат на реге изпълнители и обичат да пеят, докато вървят по улицата. Разговорите им са шумни и весели, на техния сейшелски креолски.

Скоро къщите се разреждат и пътят навлиза в сянката на гъста тропическа гора. Има леко изкачване, последвано от стръмно спускане, за да свърши до малко езеро с водни лилии. Оттук до близкия Grand Anse е черен път. Свиваме с велосипедите вдясно, по тясна пътека между зелените храсти, докато тя се стеснява толкова, че се налага да ги оставим и да продължим пеш. Звукът от песента на многото птици е хипнотизиращ. Заслушани, следваме пътя, който ни отвежда до грамада от големи гранитни камъни, подредени амфитеатрално. Излизаме на живописния Anse Songe. Пясъчната ивица е малка, но има дивен скалист бряг, в който ефектно се разбиват вълните, поради липсата на коралов риф. Върху тъмносинята вода се носи бяла пелена – вълна след вълна, в някакъв див ритъм. Преминаваме по полегатите скали, далеч от вълните и навлизаме в мангрови храсти, по тясна пътечка. Срещаме млада двойка, сияеща от щастие. Поздравяваме ги и се разминаваме, за да излезем на голям плаж. Вълните все още не са успели да отмият изписаното в мокрия пясък предложение за брак. Съдейки по израженията им – отговорът е бил положителен. След отлива голяма част от крайбрежието е останала покрита с интересни каменни образувания, с остри шипове. Заобикаляме ги внимателно и стигаме до чиста пясъчна ивица. Оттук виждаме целия красив залив, с плътно покрити от зелена растителност върхове, брегове с бял пясък и тюркоазен океан. На места стърчат гранитни скали, сякаш искат да спукат пухкавите бели облаци над тях. Събираме всички детайли в неповторима картина, материализирана от пространството на варианти и потъваме в нея.

Намираме превозните си средства, където ги оставихме – небрежно зарязани в храстите и се преместваме на Grand Anse. От тясната пътека изведнъж излизаме на белия и мек пясък на един от най-красивите плажове на острова. В 16 часа следобед има само три двойки, разположени на малкото сенчести места. Една от тях се бори с вълните, които обливат брега в непрестанен ритъм и рисуват дълги бели ивици върху синята вода. Изваяни от природата дивни скали, като стражи ограждат в двата края Grand Anse.

Първата част от пътя обратно е стръмна и задъхваща, но следва дълго и приятно спускане. То дава възможност на мускулите на краката да си починат, а на нас – да се любуваме на зелената тропическа гора. Минаваме покрай интересен параклис, вграден в голяма скала, около която са надвиснали дълги лиани от високите дървета. Скоро се появяват и първите къщи, с пъстри градини от цветя и се сливаме с ежедневния ритъм на острова.

Отправяме се на север по бетонния път, който обикаля брега и предоставя изумителни гледки към океана. Набелязваме място, от което би трябвало да има добра видимост към изгрева и се връщаме на Anse Severe, за да не изпуснем залеза. На дългия 400 метра плаж вече започват да се събират хора. Няколкото бара, разположени по крайбрежието, са допълнителен стимул за посещение на това място. Изкачваме се върху голям гранитен камък и се наместваме удобно между полираните вълнообразни форми, като в хамак. Така, полегнали под листата на палмата изпращаме деня, докато слънцето бавно изчезва зад върховете на близкия остров Praslin.

Ставаме със зората и скачаме на велосипедите, без да мислим какво да облечем или как изглеждаме. Непринуден отклик на повика на островния живот. Носим се волни и безгрижни, сякаш сме се върнали в детството и бягаме в преследване на някаква откачена идея. А може би това е истинското щастие? Трябва да заобиколим най-северната точка на острова, за да имаме видимост към изгрева. Стигаме до набелязаното от предния ден място точно с пречупването на слънчевите лъчи в атмосферата и ставаме свидетели на великата зрителна измама – да виждаме слънцето преди да е изгряло. Оставаме около 20 минути, докато снимаме началото на новия ден, а те отлитат като миг. Прибираме се във вилата да изпием сутрешното кафе, въпреки че от него вече няма нужда. Две кучета бягат пред нашите колела и са единствените будни същества наоколо, а плажът и заведенията са пусти и тихи. Спираме за снимки на интересен бар, с форма на голям ананас, кучетата също идват. Явно и те искат да участват в снимката. До самия път, близо до зелената трева виждаме една гигантска костенурка. Тя няма нищо против нашето присъствие, даже ни позволява да я погалим. В следващите дни видяхме, че са две и си живеят около бара-ананас, свикнали с хората. Малко след това попадаме на чудновато дърво, чието стъбло е с диаметър повече от два метра и се състои от вплетени една в друга множество лиани, дебели и твърди като корени, но растящи нагоре.

След кратка почивка, заредени с емоциите от бурното начало на деня се качваме на верните ни велосипеди и решаваме да проверим докъде стига пътя, обикалящ острова от север на юг. В тази безлюдна част има само няколко вили, а плажовете се редуват един след друг. Пътят се вие успоредно на брега и е много приятно да наблюдаваме океана, докато въртим педалите. В по-голямата част от тази страна на La Digue водата е покрила всичко, но има и места с ослепително бели пясъчни ивици. На едно от тях спираме за кратко. Хубавият бетонен път свършва до плажа Anse Fourmis. Оставяме колелата и се шмугваме в храстите, следвайки бледа жълта стрелка, сочеща към тях. Вървим сред високи дървета и големи камъни. На места се провираме между плътни клони или се катерим по гладки скали, а градусите се повишават. Където се открие възможност, слизаме и до брега. Така попадаме и на уютен малък плаж. Кратка почивка и отново влизаме в джунглата от дървета и храсти. След около 40 минути стигаме и до първата човешка следа – малка табела, обърната с гръб към нас. Любопитни сме да разберем какво пише на нея и с изненада виждаме „край на пътеката“. Е, как така, ние откъде идваме? Доволни, че вече се движим по маркиран маршрут стигаме до приятен, но пуст бар на плажа Anse Caïman. В близост до него попадаме на малък естествен басейн, ограден от скали, които спират вълните на океана. В идеално гладката, прозрачна и плитка вода плуват малки рибки. Изобщо не се страхуват от Марина и се бутат в нея. А тя си лежи блажено сякаш има запазен час за „FISH SPA“. Докато тече процедурата, пускам дрона в полет. Той разкрива как от другата страна на тези удивителни скали вълните се разбиват със страшна сила, в опит да преодолеят тяхната съпротива. Два различни свята.

След релаксиращия и отпускащ ефект на натуралните „спа“ процедури тръгваме по добре отъпкана пътека, с информационни табели за флората и фауната в района. Е, друго си е като има маркировка. Скоро стигаме до първия по-голям плаж Anse Cocos, на който също няма никого. И тук има естествен малък басейн, но ниските скали пропускат по-силните напори на океана и създават леко вълнение в него. Минаваме през изоставен бар и продължаваме по сенчестата пътека, за да се скрием от изгарящите слънчеви ласки. Не след дълго излизаме на следващия разкошен плаж Petite Anse. Тук вече има някакво присъствие на хора, а и барът работи. Малкото естествени сенки са заети и търсим спасение от слънцето около скалите, в края на плажа. И това не ни стига. Изкачваме се внимателно по гладките камъни и попадаме на огромна канара, наклонила се към океана. Провираме се между по-малките скали, на които тя се опира. Природата тук е създала идеалния долмен – прохладен и с пленителна гледка. Все едно сме на балкон в театър. Остава само да се настаним удобно и да се насладим на постановката. Пред нас е тюркоазеният океан, с пухкавите облаци, а в краката ни са белият пясък и прохладната вода, оградени от дивни скали и зелена растителност. Намерихме своето място, където да се забавляваме до късния следобед и не ни се тръгва.

Прибираме се обратно и преди залез отиваме да видим как е подводният живот на La Digue. Харесваме си скали близо до Anse Patates, където водата е сравнително спокойна. След часове под яркото слънце днес, в обятията на океана е изключително приятно, а пъстрият и разнообразен живот, който кипи тук засилва това усещане. Красиви риби, обагрени в богати цветни краски играят на криеница в камъните. Липсата на коралов риф зад скалите прави теченията в дълбоката вода силни и опасни. Затова се връщам между тях, където е по-спокойно. Докато плувам на повърхността, на около 4 метра под мен бавно преминава сива рифова акула, дълга около метър. Въодушевен я следвам за кратко, но спазвам дистанция. След малко се появява и втора, с подобни размери, а после бавно се губят от погледа ми. Всичко се случи изключително бързо, затова съм много щастлив, че успях да ги снимам на видео за спомен. С това приятните срещи под водата не приключват. Между два камъка, на бялото пясъчно дъно виждам шипоопашат скат (Thorntail stingray), който лежи и не помръдва. Кръглото му черно тяло изпъква на светлото дъно и завършва с дълга, подобна на шип опашка. Малките му размери подсказват, че е млад екземпляр. Правя няколко гмуркания над него, докато го снимам, а той не показва никакви признаци на живот. Оставям го на спокойствие. Все пак това е неговият свят, а аз съм само един любознателен гост, който си тръгва ликуващ от срещите в него. Вече на брега, емоцията още ме държи и усмивката не слиза от лицето ми дълго време. Още един ден, изпълнен с вълнуващи преживявания, приключва с чашка от любимия Takamaka ром и в компанията на любимия човек. Животът е прекрасен!

Прекрасно е и утрото на зеления остров. Вдишваме дълбоко чистия въздух от верандата на вилата и наблюдаваме гъстата тропическа гора, завладяла близкото възвишение. В двора, близо до нас няколко малки цветни птици се радват на новия ден. Същото е и настроението на черно-белия котарак, който е тук от първия ден и е нетърпелив да се отърка в нас. Свежи и заредени с енергия се качваме на велосипедите и потегляме към Grand Anse, пресичайки острова в най-ниската му част. Оттук продължаваме пеш до познатото ни място, където си мислехме, че пътят свършва. Решени да обиколим острова от южната страна търсим възможност, но не откриваме такава. Това още повече ни мотивира. Често сме изпадали в подобни ситуации и почти винаги сме успявали, благодарение на това, че не сме се отказвали. Докато се лутаме, към нас се приближава група от няколко туристи, водена от местно момче. Не им обръщаме внимание и продължаваме да търсим брод. Сещаме се, че можеше да ги попитаме за пътя, но тях вече ги няма. Сякаш се изпариха. Следите им ни отвеждат до теснина между две скали. Промушваме се през нея и попадаме в истински лабиринт от камъни. Налага се да пълзим под тях, да се провираме, да се катерим и да се разтягаме, стъпвайки от един на друг. Тук няма път, няма никакви следи и ориентири, по които да се водим, само канари от камъни. Успяваме да излезем на открито, откъдето се вижда целият залив, с близките плажове, по които минахме, идвайки насам. На това място океанът е малко по-бурен и с възхищение наблюдаваме как мощните му вълни се разбиват в скалите. Синята вода завира в хиляди бели балончета, а водните капки отскачат на метри височина. Продължаваме да се движим през чукарите, между гората и водата и стигаме до най-южната точка на острова. Тук няколко палмови дървета ни осигуряват прохладна сянка, за която сме благодарни. Пред тях като стена са наредени зъбери, с най-различни форми. Стигаме до плаж, с красива пясъчна ивица и дълъг бял воал от вълни, които го обливат – Anse Marron. С удоволствие стъпваме по мекия пясък, докато го пресичаме и стигаме до скала в края му. Зад нея има защитена част от гранитни камъни, където водата е плитка и спокойна. Спираме за кратка разхлаждаща почивка в естествения басейн. Групата, която ни задмина също е спряла тук и водачът им изсипва с шепа във водата нещо, приличащо на пясък. След малко, по възклицанията на хората около него разбираме, че се случва нещо интересно. Приближаваме се и виждаме множество риби, както и малка, 50 сантиметрова акула. Разбираме, че е безопасно и сядаме във водата, а те плуват наоколо и се стрелкат рязко към храната, която им дават. Отпускаме се, колкото и странно да е в присъствието на акула и оставаме в плен на топлата вода и цветните риби в естествения басейн.

Отпочинали, подновяваме обиколката на острова по отъпкана пътека през гората, която ни отвежда до Anse aux Cèdres. Малък див плаж, разделен от кедрови дървета, на които вероятно дължи и името си. На брега вълните са разпилели парчета от корали. Отново няма никого. Ние също не се задържаме дълго и стигаме до Anse Pierrot. Това е може би плажът, който създава истинското островно усещане и те кара да чувстваш силата и свободата на чистата, недокосната от човека красота. Тъмносиви отвесни скали, обвити с гъста зеленина, се издигат сякаш до небесата. Палми, предлагащи приятна сянка са разпръснати върху белия, равен плаж, с плитка тюркоазена вода. Оттук започва и кораловият риф на острова. Съзнаваш, че си свързан с това място чрез невидима нишка и се къпеш в енергията на природата. Само още една двойка се радва на възвишената й красота, под сянката на една от палмите.

Правим кратка почивка и напълно презаредени продължаваме към Anse Source d’Argent – перлата на Сейшелите. Вървим в плитката вода, заобикаляйки внушителни гранитни скали и малки пясъчни ивици, които изчезват напълно при прилив. Живописният релеф на огромните камъни ни пренася в праисторическо време или на снимачния терен на някой от филмите, създадени тук. Цялата крайбрежна ивица представлява съвършен и неповторим естествен декор за снимки. И ние го използвахме. Пресичаме „сцената“ от единия край до другия, за да излезем на същинския плаж. В ранния следобед тук има толкова хора, колкото не сме виждали на всичките плажове на острова, събрани заедно. И въпреки това има къде да полегнеш, без да пречиш на никого. Достъпът до Anse Source d’Argent е платен и трябва да се влезе през парк L'Union Estate. Преходът, който направихме ние от Grand Anse е друга възможност, но не се препоръчва без водач, поради риск от загубване. Ние нямахме такъв и не се изгубихме. По-рано срещнахме двама норвежци, които също бяха избрали нашия маршрут, но го правеха в обратната посока, също сами. Разминахме се в един от най-трудните участъци, където се чудиш да се връщаш или да продължиш и така си вдъхнахме кураж взаимно. След като разбра, че сме от България, по-възрастният се пошегува, че е чувал за Тодор Живков, Бойко Борисов и Христо Стоичков. Популярни сме българите по света.

На територията на парка може да се видят ванилова и кокосова плантация, както и много гигатски костенурки, мързелуващи под сянката на високата скала – Giant Union Rock. На излизане все пак трябва да заплатим входна такса, въпреки че идваме от другата страна. Уверяват ни, че до края на деня може да дойдем отново. Така и ще направим, но преди това отиваме да си вземем велосипедите, които зарязахме по-рано. Пресичаме острова за пореден път.

Освежени и подкрепени се връщаме на Anse Source d’Argent, за да наблюдаваме залеза. В късния следобед формите на гранитните камъни изпъкват още повече, подчертани от плътните сенки и рисуващата топла светлина на слънцето. Мястото изглежда различно, дори по-красиво. Природата е променила пейзажа, оставяйки най-доброто за финал. Покатервам се на една скала, а Марина си избира съседната. Наблюдаваме как слънцето бавно потъва в океана, отнасяйки със себе си цветовете на момента.

За да ни ги покаже отново на следващия ден, който за нас започва с избухващ изгрев от плажа Anse Gaulettes. За няколко минути небето и водата са огненочервени. Слънцето срамежливо наднича от хоризонта и очертава силуетите на близките острови Felicité и Marianne. Приказната красота на изгревния миг се запечатва в нас за целия ден, който се изнизва неусетно между гмуркане и плажуване – все приятни островни занимания, които магичният La Digue ни предлага.

Последното утро на острова прекарваме на верандата във вилата, съзерцавайки гъстата тропическа гора, заляла върховете, в компанията на котарака без име. Преди 10 сутринта сме на ферибота, който ни връща до Praslin, а от там малкият самолет DHC6 ни понася към Mahé.

Отново сме на летището, откъдето започна нашето сейшелско приключение, но все още е рано да си ходим. Жадни за повече, вземаме кола под наем и се впускаме в дебрите на най-големия остров на Сейшелите – островът на изобилието. Изобилен както на природа, така и на хора. След престоя на La Digue, където почти не срещахме автомобили, тук движението, особено в столицата Виктория ни се струва леко натоварено. Има дори магистрала, с дължина малко над 3 км и максимално разрешена скорост 80 км в час. Първата ни отбивка е плажът Anse Intendance, до който се стига с кола. Дълъг е около километър и е покрит с фин бял пясък. Изглежда празен, въпреки присъствието на хора. Гъста растителност, в комбинация с гранитни камъни го обграждат от едната страна, докато откритият океан го облива с пяна от бели вълни от другата. Продължаваме по крайбрежния път на север, покрай цветни дървени креолски къщи, скрити сред палмите. Спираме да погледнем Anse Takamaka, Baie Lazare и Anse à la Mouche, в чиито спокойни води са разпръснати много от рибарските лодки.

Следваме пътя, който ни отвежда до Port Launay. В гладката като на езеро вода на тихия залив се отразяват високите зелени хълмове, с върхове, покрити от ниските облаци. Дълга пясъчна ивица, с формата на подкова, опасва брега. Липсата на вълни го прави привлекателен за плуване. Отправяме се към живописни скали, в единия край на плажа. Срещу нас върви гол до кръста младеж, с жълто-оранжева кърпа, прибираща обемните му расти. Носи две големи, червени риби. След като го попитахме, разбираме че това са групери (уязвим вид – предразположен към изчезване). Той вади нож и започва да ги реже направо на пясъка. Червените групери стават бели, сякаш оваляни в брашно. Не оставаме да гледаме продължението на този ритуал, а насочваме вниманието си към наближаващия залез. Мястото започва да се преобразява. Океанът сменя своята синьо-зелената окраска с огненочервена, докато слънцето се скрива зад близкия остров Conception.

Рано сутринта от терасата на апартамента ни в Mahé, със сънени очи попиваме как белите криволичещи вълни очертават началото на кораловия риф в красивия залив Anse aux Pins. Зад него тъмносиният цвят на океана се променя в палитра от тюркоазени нюанси.

Докато все още е хладно потегляме към Morne Blanc – лек пешеходен маршрут, с панорамни гледки, в подножието на най-високия връх на острова – Morne (905 м). За разлика от другите острови на Сейшелите, тук има възможност за преходи с по-голяма денивелация. Пътят минава през гъста тропическа гора. Две трети от височината до изходната точка преодоляваме с автомобила. Паркираме след чаената фабрика, близо да табела, оказваща началото на пътеката. Започва със стръмни стъпала, изкопани в земята и укрепени с дървени клони. Изкачването е постоянно и леко задъхващо, но благодарение на високите дървета се движим на сянка. Заслушани в песента на птиците, неусетно стигаме и до първата гледка към югозападното крайбрежие и близкия плаж Grand Anse. Колкото по-високо стигаме, толкова по-влажна става гората и се забелязва повече мъх по скалите. Продължаваме, като внимаваме с хлъзгавите камъни и изпъкналите корени. Малка пролука между гъстите храсти ни открива видимост и към живописен хребет, завършващ с връх Morne. Стигаме до дървена панорамна площадка, която е крайната точка на маршрута. В необятния син хоризонт се сливат океанът и небето и няма никаква земя на повече от хиляда километра. Простор за душите ни, които в миг се понасят навред. Телата ни все още не могат да ги следват, но картината, която виждаме от дрона визуализира техния полет. Платформата, на която се намираме е заседнала като гнездо върху две отвесни скали, обградени от гъста зелена растителност, разпиляла се по целия остров. Западното му крайбрежие е пред нас, както и близките безлюдни острови Thérèse и Conception.

Заредени от гледката се спускаме надолу. На покрита със зелен мъх скала забелязваме тенрек – дребен бозайник, приличащ на голям плъх, но с бодлива козина. Не се смущава от нас и събира слънце на малкото огряно пространство. Срещаме и черна Seychelles Wolf Snake – ендемичен вид неотровна, но застрашена от изчезване змия.

Спускането от върха е много по-бързо от изкачването и докато се усетим вече сме в колата. Пътят ни среща с океана при дивата лагуна Port Glaud и решаваме да се разхладим. Най-хубавото е, че спираш колата и си във водата. Този плаж не е сред популярните, но според местните е един от най-красивите и наистина си заслужава. Случваме на отлив и това ни дава възможност да стигнем по суша до малък остров, разделящ бреговата ивица. На скромната му площ има няколко дървета, гранитни скали и мангрови храсти, а от най-високата му точка се вижда сградата на пустеещ хотел. През 80-те години на миналия век Mahé Beach Hotel е бил лицето на Сейшелите. Тук се е провеждал конкурсът „Мис свят 1998“. Днес останките му са превзети от природата, което го прави атрактивно място за посещение на много туристи, въпреки забранения достъп и охраната.

Късно следобед намираме друг див и скрит плаж, разположен в безлюдна местност, недалеч от Port Launay. Разполагаме се на мекия бял пясък, под сянката на дърветата, между малки скали с фантастични форми. Време е за тишина. Единствено леките вълни и писъкът на някоя птица я нарушават. Чуваме ясно дори пърхането на крилете при полета на сейшелският плодов прилеп, популярен и като летяща лисица (Seychelles fruit bat), срещан често на острова. Дневната светлина не ги притеснява. Висят от клоните на дърветата, докато похапват малки зелени плодове от тях и ни гледат с тъмните си очи, изпъкващи на оранжево-кафявата им окраска. Размерите им са впечатляващи и леко стряскащи, особено докато летят, добре че са вегетарианци. Докато ние си почиваме, местен младеж, оборудван с маска и шнорхел влиза във водата и се изгубва зад скалите. Последвам примера му. Подводния свят тук също впечатлява с голямо изобилие. Трябва обаче да се внимава с коралите, докато се премине плитката част на малкия залив. От тях се хранят риби, с различни цветове и размери, на групи или сами. Увлечен, отивам по-навътре, до началото на рифа, който е като отрязан с нож и рязко става дълбоко. На няколко метра под мен, от дупка между коралите се показа главата на морена (Giant moray) или както я наричат местните Kong. Стои така и ме наблюдава, без да се показва повече, сякаш ме предупреждава. По размерите на главата предполагам, че е голям екземпляр, затова се отдалечавам под зоркия й поглед. Близо до брега, пасаж от хиляди малки рибки търси убежище в плитката вода. Излежаваме се на пясъка или върху топлите и гладки камъни до залез слънце. Междувременно момчето излиза от водата с нещо като чувал. Питаме го какво е хванал и той въодушевено развързва торбата и вади голям октопод. Предположихме, че го е уловил с харпун, но той отговаря, че харпуните са забранени тук и ни показва две самоделни, железни, 50 сантиметрови куки, със заострени върхове.

В последния ни ден на островите облаците се сгъстяват, но и през малкото пролуки слънцето провира своите лъчи и рисува шарки по океана. Докато е още рано тръгваме към друг маршрут в планината – Copolia. Лека и приятна пътека, сред ендемични рестения и палми, с малка денивелация. Тя е и единствената, която има входна такса от 100 SCR. Готови сме и влизаме в гората по каменни стълби надолу, които водят нагоре, колкото и странно да звучи. След тях спускането продължава по добре отъпкана пътека до най-ниската точка в падината. Оттам започва стръмно изкачване, на зигзаг към върха. Информационни табели, разположени в близост до растенията ни улесняват в разпознаването им. Интересни палми от рода Pandanus се издигат от двуметрови гъсти и здрави корени, образуващи конус над земята. Малко преди края на пътеката излизаме от тропическата гора и стъпваме върху полегатия хълм на Copolia (497 м). Върхът представлява огромна гладка скала от гранит, в чиито процепи намират живот ендемични растения. Едно от тях е Vacoa – палма, която расте като храст, а хищното растение стомна (Nepenthes pervillei) примамва насекомите в киселинната си вътрешност и така се храни с тях. Флагът на Сейшелите се развява, закачен на една от малките палми, на фона на великолепната гледка към източното крайбрежие на Mahé. Оттук виждаме красиво оформения изкуствен остров Eden, с бели плажове и изрядни кейове. Зад него е групата от зелени острови на най-стария морски резерват на Сейшелите – Sainte Anne. На запад плътни облаци са обвили издигащия се над всичко връх Morne. Докато си почиваме на топлата скала и се възхищаваме на заобикалящия ни пейзаж, усещаме енергията на това място, приятно разхлаждани от усилващия се на моменти вятър.

Връщаме се обратно до колата и пресичаме столицата Виктория, където животът е някак забързан, за да стигнем до северозападната част на острова, откъдето започва преходът към Anse Major. В 14 часа следобед поемаме по открита пътека, покрай високия бряг. Облаците ни пазят от слънцето, но от голямата влажност на въздуха не можем да се скрием. Не след дълго стигаме до пейка, монтирана върху гладка скала, с гледка към остров Silhouette. Зад нея са високи зелени хълмове, сред които се открояват огромни гранитни камъни. Рано е за почивка, но мястото е прекрасно и му отделяме малко време. Напред към плажа, пътеката минава през пещера Ros Legliz, навлиза за кратко в джунглата, за да ни изведе на скрития сред зеленина Anse Major. В тихия и спокоен тюркоазен залив се влива плитка река, с бистра планинска вода. Можеш да преминеш по изграденото над нея мостче или просто да я прегазиш. Няколко палми и други дървета са надвесени към белия пясък, а високият бряг е покрит с растения. Истински живо място, събрало есенцията за островен плаж. Въпреки облачното време тук е толкова цветно и уютно, просто трябва да се оставим да бъдем обвити от нюансите. Да се сгушим в романтичната прегръдка на океана.



2020-2024 © Copyright - Фотописи
Всички фотографии и текстове са авторски.