Драколимни

Вдъхновяващи пейзажи, спокойствие и... много дракони

Drakolimni  - "Dragon Lake"   - още щом чухме за него и ни заплени, усетихме как нещо ни тегли натам. Далеч от суматохата на многото острови и плажове, в Гърция има един регион, който е не толкова популярен и рекламиран, но за сметка на това предлага спокойствие, тишина и прекрасна природа със своите планини и езера. Едно от тези езера е Драколимни в планината Тимфи, намиращо се на 2050 метра надморска височина в подножието на връх Плоскос - 2377 метра и близо до първенеца връх Гамила - 2497 метра. Трябва да уточним, че има друго езеро със същото име в съседната планина Смолика, но за него друг път. Да се върнем на Драколимни - маршрутът започва от село Микро Папиго (Папинго) и е част от националният път на Гърция О3. Планирането на маршрут през отдалечените гръцки планини се оказа трудно, поради липсата на информация за състоянието на пешеходните пътеки и за работещи къщи за гости, но в действителност попаднахме на много добри, любезни и обгрижващи домакини в лицето на Мarilous Chani.

Маршрутът не е твърде сложен и не изисква технически умения, но предлага грандиозни пейзажи и спиращи дъха гледки. В нашия случай, за целия преход се оказа, че сме изминали близо 16 км и преодолели над 1000 м денивелация за близо 7,30 часа, но трябва да се има предвид, че ние сме "отнесени" фотографи, които се спират да снимат и да се любуват на приказните гледки по пътя, така че нормалният преход като време не би бил повече от 6 часа (целият маршрут, както и трак ще намерите в края на статията).

Ставаме рано за закуска, която Мери Лу е приготвила с продукти от своята градина. Знаем, че не е добре да се прекалява с храната сутрин рано, но домашните кулинарни предложения на домакините те карат да не спираш да опитваш. И така, доволно заредени и леко натежали, паркираме колата в края на село Микро Папиго, което е популярно със своите традиционни къщи от черен камък, в които живеят не повече от 50-60 човека. Селото е отправна точка за планинските върхове на Тимфи и място с кристално чист въздух, подходящо за различни дейности и забавления като: пешеходни преходи, рафтинг, каньонинг, планински велосипеди или просто релакс, поради което има няколко хотела и къщи за гости.

"Леко" натоварени с раници, фотоапарат, статив, дрон и малко храна се отправяме по каменните улици на селото, което е притихнало в дивата утринна мъгла. Тишината е някак запленяваща, чуват се веселите припеви на птиците, които като нас усещат, че предстои един прекрасен ден. Пътят ни отвежда и до първата маркировка за хижа Астрака, която е нашият междинен етап от маршрута. В началото на пътеката има павиран зид, а самата тя представлява по-скоро чакълест коларски път.

Средата на октомври е и гората започва да се обагря с пъстра палитра от цветове, небето е ярко синьо, полъхът на вятъра нежно гали клоните на дърветата, а ние вървим с добро темпо към нашата вълнуваща среща с малките "дракони". Недалеч от пределите на селото е и първото място, където може да се разхладите и запасите с вода от каменна чешма с навес и тераса с прекрасна гледка към селото и околността. Естествено, няма как да не се насладим на кристалната планинска вода под сянката на огромното дърво, в чиято основа извира тази благодат. От тук пътеката се стеснява и започва да криволичи сред оредяващата гора, която отстъпва място на скалистите върхове над нас, които изглеждат прекрасно, огрени от ранното октомврийско слънце. Указателните табели показват 2,40 ч. до хижа Астрака, това означава, че трябва да ускорим темпото. След още 20 минути е следващата табела, на която пише 2,10 ч., което означава, че поддържаме добра скорост (или просто няма какво да се снима). Тук е и следващата чешма, построена още 1964 г., има и беседка и място за отдих, но ние пропускаме тази възможност.

Дърветата отстъпват място на ниските борчета и храсти, те от своя страна - на тревата, а нашият път продължава под открито небе и скалисти върхове.

Денивелацията започва да се усеща, мускулите на краката пулсират, първите капки пот избиват по челото, дишането и пулсът се ускоряват, а очите не спират да запечатват спомени, което ме подсеща, че скоро не сме снимали. Слънцето започва да се усеща, вятърът сякаш спря, а ние двамата пъплим в откритата котловина към върха. Тъкмо навреме идва и следващата чешма (1965 г.) с беседка. Тук водата е много слаба, а това е и последната възможност да се заредим, следващата е на хижата. Спираме за кратка почивка под сянката на беседката, от която определено има нужда и се замислям "как ли е през август?". От тук се открива прекрасна гледка към Микро Папиго. В далечината се вижда и суровия връх Maja e Drites (2482 m) в Албания. Случваме на наистина хубаво време с чист хоризонт и необятната природа ни дарява с невероятни гледки. Така се размечтаваме, че не ни се тръгва, но се налага.

Потънал в мисли, вървя нагоре и гледам към близките върхове, но от време на време поглеждам и назад, и добре, защото виждам Марина "бодро" да пъшка по склона без щеки. Добре, че сме изминали само 100 метра от беседката. И така, докато тя се връща за щеките, аз ще поснимам малко и ще се полюбувам на безкрайната шир.

Подминаваме още една беседка, но вече без чешма, а октомврийска жега ни напомня за август. Изминали са два часа, откакто сме тръгнали, но захласнати в простора, губим реална представа за времето. Хижата трябва да е наблизо, но от никъде не се вижда, само остри хребети и дълбоки, покрити с трева долини. Виждаме как пътеката се размива някъде нагоре и се губи във високите хълмове, подпрели небето. В такива моменти забравяш да снимаш, а мисълта ти преследва хронологията на маршрута.

И точно в този момент, някъде вляво от нас на хълма изведнъж се появява хижата и... едно магаре, което кротко пасе трева и ни удостоява с поглед, докато преживя. Говорим си с магарето относно маршрута, времето и го оставяме доволно, че не му се налага да ни качва багажа до някой връх. Решаваме да не се отбиваме до хижата, за да не губим време и го оставяме за на връщане, но и тогава няма да успеем.

Самата хижа е построена на хълм, оградена е от всички страни с високи върхове и прекрасна 360 градусова гледка. От тук тръгват различни маршрути и виждаме, че на нас ни остава 1,10 ч. до езерото. А гледката е зашеметяваща с всички тези остри върхове, съчетани с тревисти хребети и появилите се пухкави облаци. Не можем да искаме повече!

Пресъхналото езеро под нас е обагрено с многоцветна пелерина, която в комбинация със синьото небе и меките сенки на облаците го прави още по-приказно. Снимаме в движение, докато се спускаме надолу към езерото, в което се четат различни имена, изписани с камъни и това придава още по-причудлив завършек на есенния пейзаж. Всички тези надписи ще изчезнат, когато след зимата езерото се напълни с вода от разтопените снегове. Това е силата на природата - може с един замах да заличи всичко, сътворено от човека.

Продължаваме да се спускаме, докато подминем езерото и вече сме в долината, откъдето близките върхове изглеждат още по-високи. Движим се сред сухи треви, високи около метър, които успяват да скрият и няколкото кошари, изглеждащи пусти. В този сезон сушата е взела своя данък, но вероятно напролет нещата коренно се променят.

Правим кратка справка как сме с времето и виждаме, че сме наваксали 30 минути. Какво означава това? Че ще имаме повече време за снимки на езерото, и че не сме се разсейвали много дотук. Но не знаем какво ни очаква...

Скоро високите треви с разхвърляни огромни камъни отстъпват място на ниските такива и с това започва новото изкачване. В началото наклонът не е сериозен и някак неусетно изминаваме цялата долина, хижата остава доста назад и високо. Но и тук свършва лесното. Като във всеки краен етап, трудното винаги е на финала.

Вървим вече 3 часа сред този впечатляващ планински пейзаж и това така ни зарежда, че не усещаме нито жегата, нито наклона, дори тежките раници са някак по-леки. Това вдъхновение ни изтегля по склона, който наистина е доста стръмен и лъкатуши през камъни и треви. Още малко, още малко и ето вече виждаме връх Плоскос, а след няколко крачки - великолепното му отражение в езерото.

Да, това е! Тъкмо си мислиш, че няма какво повече да видиш и те връхлита нов невероятен дар от природата. Гладката повърхност на езерото и всички тези отражения в него правят гледката двойно по-красива. Приближавайки до кристалната вода на езерото виждаме и първите нетърпеливи "дракончета", които си мързелуват под повърхността на водата. Дори това, че ги приближихме максимално, не нарушава техния мързелив слънчев следобед. Даже има и любопитство у някои от тях, които идват по-близо до нас да ни разгледат и те. След като им отделихме заслуженото внимание, решаваме да обиколим около езерото да видим къде ще е най-добре да направим кратка почивка.

Обедното време не е никак добро за снимки, но за дрона нещата са по-различни. Перфектното време по такива отдалечени локации се хваща с нощувка на палатка на самото място или в близка хижа или заслон...

Виждаме едно леко възвишение и решаваме там да направим лагера. Достигайки до ръба, пред нас се разгръща вълнуващ спектакъл, още крачка и може да полетиш. Под нас е огромна пропаст, която открива нова зашеметяваща гледка към втория по височина връх в Гърция - Смолика (2637 m) и целият релеф на планината е пред теб. Благодарение на ясното време се виждат много върхове и в Албанските планини - невероятна красота, която трябва да се види. Сякаш сме в сън и не искаме да се събудим. Забравяме за езерото, което толкова си мечтаехме да видим.

Добре, че се появява една балканска дива коза да ни върне на земята, че се отнесохме. Дивите кози се срещат по тези места, защото тук сред скали и канари са защитени от вълци, мечки и бракониери. Тя се спуска спокойно по склона, спазвайки добра дистанция от нас, слиза до езерото и пие дълго време от кристалните му води, което ни дава възможност да я поснимаме. Каква идилия! След това бавно и доволно се изкачва по стръмния склон, изгубвайки се сред скалите.

Ето тук е перфектното място да похапнем, да си починат изморените ни крака и да поснимаме на воля. Така неусетно се изнизва час и половина в снимки и приказки, хапване и съзерцаване - време, което минава кат миг, но помниш цял живот.

17 октомври 2018г.

Място за паркиране и начало на маршрута.

Свързани фотописи:  Викос


2020 © Copyright - Фотописи
Всички фотографии и текстове са авторски.