Ропотамо

Сънувани есенни етюди

Река Ропотамо , чието долно течение пресича едноименния резерват, е неповторимо място за кратка, лежерна разходка сред природата. Бреговете й, покрити с вълшебна лонгозна гора, се отразяват в гладката и зелена вода на реката, която преди да се слее с Черно море образува красив лиман.

Стоим в унес до реката и наблюдаваме как водата бавно отнася приказното жълто-оранжево наметало, което последните есенни листа образуват на повърхността й. На отсрещния бряг, паднало настрани дърво се подава от водата, в огледален образ, със своите сухи и криви клони. Контрастът се засилва от заобикалящата го есенна гора, огряна от златистите багри на залязващото слънце.

Този момент се е запечатал ясно в съзнанието ми като част от неотдавнашен сън. А който сънува, не спи, той гледа вътре в себе си. Ето как този порив на вътрешния свят ни пренесе в действителността, в един късен следобед, до река Ропотамо, в търсене на бленувания есенен момент.

Тръгваме покрай нея, без идея къде и как ще вървим. Пресичаме, за кратко проучване, през бодливи храсти и паднали дървета и дори не вземам връхна дреха и големия статив за фотоапарата. Лека-полека красивите гледки ни увличат и се отдалечаваме от колата. Постепенно шумът от преминаващите автомобили изчезва и остава дълбоката тишина на гората, нарушена от прелитащ ниско над реката корморан. Толкова е тихо, че се чува ясно звукът от размахването на големите му криле. Силният гърлен звук, който издава, може би е отправен към нас. Отминава и отново ни обгръща тишината.

Прелестната слънчева есен край реката се е развихрила и бърза да свали и малкото останали листа от дърветата. Настъпва истински листопад, застилащ плътно земята, а попадналите във водата листа се носят бавно по течението, приличащи на магистрален трафик от автомобили – почти като тези в съня ми. Меандрите на реката ни теглят да погледнем какво се случва зад всеки следващ. Появилите се ниски облаци рязко покриват слънцето и леко застудява, а това ни изважда от унеса на есенните етюди на Ропотамо.