Родопи

Зимни мигновения и чист въздух

Родопи - само споменаването им поражда в нас приятни емоции и желание да се изгубим сред необятните горски дебри. Да вдишваме от кристалния въздух и да съзерцаваме безкрая. Да посрещаме и изпращаме деня някъде, където вечността съществува, вплетена в история и мистика. В съкровени мигове на връзка на изгрева в нас с този около нас, оставаме запленени и неми свидетели на заобикалящата ни природна красота.

Независимо от сезона, всяка среща с любимата планина е вълнуваща и всеки път я преоткриваме отново и отново. Виждаме я различна и не спираме да се удивяваме на прелестите й. Така е и сега. Падналият сняг и застудяването ни напомниха, че е време да изкараме ски обувките, а това е още една причина да потеглим към Пампорово.

Колко е хубава нашата родина! Сутрин посрещаш изгрева, пиейки кафе и слушайки как морето говори нещо на момчето (или обратно), а в късния следобед се опияняваш от залязващите светлини, криещи се зад високите борови гори, отново с чашка в ръка.

Денят се очертава дълъг и много студен. Ясното време и слънцето не повлияват на минусовите температури, а ледената прегръдка на вятъра замразява всичко наоколо. Единствено движението нагоре по склона помага да се стоплим, както и горещият чай с малко уиски. Снегът не е много и не се налага да вземаме снегоходките с нас. Вървим между високите борови дървета и слушаме как вятърът с мощни пориви свири, огъвайки върховете им. Сред тях в ниското не го усещаме особено и дишаме чистия въздух с аромат на бор. Търсим си място нависоко и с гледка, за да се полюбуваме на вечерната картина. На открито обаче вятърът напомня за себе си. Добре е, че има една скала, зад която да се скрием на завет, а и не се налага да стоим дълго време. Слънцето бързо се скрива зад високите върхове, залели хоризонта и обагря небето в огнени цветове. Отново ставаме свидетели на истинска Родопска идилия. За миг душите ни политат, носени от студения вятър и обхождат многобройните върхове, за да се завърнат преродени отново в нас.

По тъмно, приятно уморени и премръзнали, сме на топло в хотела, за да съберем сили за следващия ден. Програмата е ясна: сутрин - каране на ски, а следобед - лек преход до близките върхове за презареждане. Изпробвано е и действа безотказно.

И така, дните преминават неусетно, а природните превъплъщения продължават да ни смайват. Със затоплянето, от ледено белите хоризонти не е останало нищо и вече зеленият боров килим лази към върховете, за да бъде спрян от следващия сняг. На крачка от пистите гората е притихнала като пуст храм и те тегли навътре. И ние й се отдаваме напълно.

Последния ден решаваме да пропуснем ските за сметка на един ранен преход преди изгрев. Сънените ни очи бързо свикват с тъмнината и на небето заблестяват безброй звезди, светещи с различен интензитет. Челникът осветява дирите в снега, оставени от някое куче (или поне ние така си мислим). Навлизаме в непрогледната гора и започваме изкачването. Разстоянието до набелязаната цел не е голямо, но денивелацията е сериозна, а и под снега има лед, което допълнително ни затруднява. Добре, че сме проучили терена, вече се движим в собствените си следи и уверено вървим към върха.

Пристигаме точно в „синия час“, когато се случва чудото и нощта отстъпва на деня, а нюансите на небето са вълшебно красиви. Пред нас е хоризонтът, накъдрен от неповторимия Родопски релеф, а с всяка изминала минута цветовете се променят, за да избухнат в невероятна огнена палитра, водеща след себе си изгрева на слънцето. Стоим озарени и останали без дъх, неусещащи студа около нас, душите ни тлеят в утринния порив, а очите ни прегръщат този чисто нов и красив ден.



2020 © Copyright - Фотописи
Всички фотографии и текстове са авторски.