Nallihan

Неземната долина

Налихан (Nallıhan) – малък град, районът около който е като от друга планета. Разположен е на легендарния път на коприната, недалеч от Анкара и съчетава в себе си природни дадености и исторически артефакти, които си заслужава да бъдат видени.

Тук се намира връх Kız Tepesi, който извисява своята колоритна снага в тихата, неземна забрава на природния парк, носещ същото име. Висок е 849 м и е заобиколен от множество по-малки хълмове, изгубващи се плавно в безкрая. Голите им сиво-зелени форми са като замръзнали вълни, които се разбиват в основата му и преминават в красиви червени багри. Този природен шедьовър се е образувал преди 10 милиона години, а пламтящите цветове на върховете се дължат на отлагането на различни минерали, натрупани в почвата. Усещането за пустиня рязко се изпарява от пресичащата района река Aladag, чиито води се вливат в построения през 50-те години на 20 век язовир Sariyar, потопил останките на древния град Juliopolis. В пълен контраст с голите хълмове, на другия бряг на реката се намира резерват, покрит със зелена растителност и влажни зони, любимо място на много птици. През пролетта, когато нивото на язовира се покачи, реката излиза от своето корито и задрямалите огледални води отразяват близките цветни върхове – фотографски блян.

Следобеден октомврийски полъх танцува покрай нас и ни охлажда, докато се изкачваме по един от хълмовете. Сухата напукана пръст е твърда и не се рони много, което ни улеснява по пътя нагоре. Разбрахме, че в дъждовно и мокро време се превръща в лепкава кал, която се натрупва по обувките и е много хлъзгава.

Вече сме върху първото възвишение, но след него се появява друго, по-високо, което се налага също да изкачим. Оттам се открива видимост към голяма част от сухата долина, покрита с разнообразни по форма хълмове. Стичалата се по тях вода, като художник е нарисувала ясни бразди, дълбала е дупки с различен размер и дълбочина. От големите излизат по-малки и се разклоняват във всички посоки, като сложна мрежа от нервни клетки. Развилнялата се природа е решила да няма повтарящи се фигури и е сътворила истински шедьовър, който е издържал изпитанието на времето. Остри конуси и тумбести куполи, други – приличащи на карфиол, кръгли, по няколко в редици, а също и дълги, разлели се и застинали като разтопена лава се натискат един в друг, разделени от зейнали пукнатини.

Стоим между разнообразието от хълмове, а сиво-зеленият пейзаж като че ли е навсякъде. Поглеждайки отгоре обаче виждаме, че това това изобщо не е така. Сякаш огромен процес на дифузия е фиксиран и е спрял завинаги, преди да завърши, като ги е покрил с хоризонтални ивици от редуващи се по цвят слоеве – красиво природно райе.

Вече е късен следобед и нашата цел е да използваме за снимки неземния декор в подножието на връх Kız Tepesi. Това ни отказва от изкачването му, което отнема 4 часа в двете посоки и се преодолява около 460 м денивелация. Не е толкова много, но лесно може да се отклоним и да се лутаме в този естествен лабиринт от възвишения и времето да се окаже повече, както често се случва, когато си със захласнат фотораф.

Падащата ниско слънчева светлина засилва релефа на голите хълмове и те вече не изглеждат толкова гладки. С всяка изминала минута танцуващите върху тях сенки нежно ги обгръщат и после тихо отминават към следваща височина, като вълни в безкрая. Картината се променя, както и цветната окраска на цялата долина. Постоянна остава само тишината около нас, на фона на залязващото зад високите хълмове слънце. След залеза настъпва мрак и той поглъща всичко. Над неземната долина събужда се нощта – самотна и търсеща.



2020-2022 © Copyright - Фотописи
Всички фотографии и текстове са авторски.