Алгарве

Едно истинско miradouro

9 - 16 ноември 2019 г.

Алгарве = Miradouro (място с гледка), така португалците отбелязват местата с хубави панорами, а тук те са в изобилие. Най южната част на Португалия – там, където вълните на Атлантическия океан се разбиват яростно в скалистите брегове или нежно обливат златистите пясъци на невероятните плажни ивици. Място на големи контрасти и силни емоции. Такива предизвика и у нас още от първата минута, прекарана на високия бряг пред хотела, в който отседнахме – Pestana Viking Resort. Отличен хотел, с много добро местоположение и превъзходна гледка към океана, откъдето може да се наблюдава както изгрева, така и залеза – истинско miradouro.

Едва преди час кацнахме на летището във Фаро (Фару), а вече опиянени гледаме как залязващото слънце облива със своите лъчи параклиса Senhora da Rocha, кацнал върху скала, врязана дълбоко навътре в океана. Безветрието прави водата гладка и спокойна, а престоят във високата част на сушата – изключително приятен в този късен ноемврийски следобед. Под нас са оформени два самотни малки плажа, недостъпни по суша, а изумрудените води са единствените посетители там. Вляво сред палми се вижда и скалата – страж на Praia da Cova Redonda, която ни тегли натам. Малка тясна пътечка по ръба ни отвежда над самия плаж и от тук гледката ни разтърсва отново. Няма милост към фотографа природната красота тук по това време на деня. Запленени от всичко около нас, ставаме свидетели на тези приказни мигове – истинско блаженство за сетивата.

Мекият климат, чистият въздух и приятните температури през зимата (тук няма шанс да видите сняг) правят региона отлична дестинация за целогодишен туризъм. Пропускаме летните месеци, когато плажовете са попретъпкани и се наслаждаваме на спокойствие и пусти крайбрежни ивици в началото на ноември. Алгарве е популярна дестинация и за голфъри, но ние така и не го научихме този спорт и за нас остава да обикаляме скалистите брегове, да съзерцаваме приказните пейзажи, да мързелуваме по многобройните плажове, дишайки кристалния океански въздух. А за да го запазят идеално чист, португалците са затворили всички заводи, замърсяващи въздуха в този регион – мечта. Друго, с което са популярни, е чудесната кухня и ние се уверихме в това (за една седмица качих два килограма, от които голяма част са от традиционния им десерт – Pastéis de Nata).

За пръв път сме някъде, без предварително да проучим областта и да си направим програма – имаме пълна свобода да импровизираме.

Тръгваме по пътека край брега, виеща се сред скали, големи двуметрови кактуси, палми и зелени дървета. Крайната ни цел е близкото градче Armação de Pêra. Пътеката се спуска надолу и преминава през прекрасен самотен плаж, ограден по суша от високи отвесни скали, покрити със зелени храсти – Praia da Cova Redonda. Следите ни остават по златните му пясъци, но не за дълго, защото океанът ще ги заличи и с това ще изтрие спомена за нас, но не и у нас. В другия край, до самия бряг стърчи голямата скала, която видяхме от хотела, като откъснат айсберг, заседнал в пясъка. Застанали близо до нея, изглеждаме толкова малки. Тук правим кратка фото-пауза и се оглеждаме за изход от това естествено оградено място.

До някои от плажовете се стига през изкуствено прокопани тунели в скалите, но трябва да се внимава за прилива, защото може да се окаже, че единствения достъп е залят от океанските вълни. (Това ни се случи на друг плаж, но там имаше втори изход.)

Вече сме на високия бряг и гледаме как океанът рисува върху нашите две следи, а под нас са пещери, достъпни само по вода. Пътеката продължава покрай хотел в мавритански стил, чиито бели кули се извисяват и отразяват слъчевите лъчи. Подминаваме още два плажа (Praia dos Tremoços и Praia dos Beijinhos), които заслужават внимание, но засега ги наблюдаваме само отгоре, а чудноватите природни шедьоври не спират да ни изумяват и привличат. През целия преход срещаме само една двойка туристи, които като нас са избрали да се разхождат и да се любуват на красивите гледки.

Захласнати, не усещаме кога сме стигнали до Armação de Pêra – малко рибарско селце до преди години. След бума на туризма обаче се е превърнало в град, с високи сгради, разположени в западната част, откъдето започва дълга плажна ивица, която сякаш няма край. Крайбрежната алея е осеяна с палми, малки хотели и магазини, а ресторантите и кафенетата са навсякъде, но по това време на годината не всички работят. Разхождайки се по нея, стигаме до крепостта Fortaleza de Armação de Pêra, построена през 16-ти век. Оттук се вижда цялото крайбрежие. Крепостта и една малка църква, разположена на площад в средата на старата част, са единствените забележителности. Опитваме португалска бира и сладолед, малко шопинг и... е време за бутилка вино по залез.

Крайбрежието на Алгарве е осеяно с места за наблюдаване на фантастични залези и това е популярно занимание за много от туристите тук. И наистина, през една от вечерите, докато бяхме на естествената арка на Албандейра, започнаха да идват хора, да спират и да съзерцават как слънцето се губи зад пясъчните скали на океана – miradouro.

Следващият ни маршрут преминава през няколко от най-известните точки за наблюдаване на залези, плажове и пещери. Крайната ни цел е Praia de Benagil, където е разположена и едноимената пещера, превърнала се в топ атракция за туристите.

Началото е от параклиса Senhora da Rochа, който със снежнобелите си стени ярко контрастира на небесносиния фон. Жълто-оранжевата скала, върху която се намира, засилва колорита. Мястото е наистина въздействащо. Явява се естествен разделител на два чудесни плажа – едноименния Senhora da Rochа и Praia Nova, които се свързват с прокопан тунел в основата на скалата. Отминаваме ги и се спускаме сред остри кактуси и ниски дървета в нещо като дере. От тук може да се отиде до следващия Praia do Barranco или да се продължи напред. Следва леко изкачване и скоро стигаме до първия отвор на морска пещера, ограден с парапет и забрана за преминаване. Поглеждаме доколкото можем, но само чуваме вълните да се разбиват някъде под нас.

Пътеката заобикаля Praia do Pontal, на който не отделяме време и ни отвежда до следващото интересно място – Praia da Morena и нейната вкаменена „лодка“. Отново природен феномен. Самотна скала в океана, чиято форма толкова прилича на лодка, че очакваш всеки момент да напусне залива. Мястото си заслужава да се види и по залез – проверено. Разделяме се със самотната „лодка“ и нейния чудесен плаж. Следваме криволичещата по ръба на стръмния бряг пътека, която ни открива опияняващи хоризонти. Зад нас остават Praia das Fontainhas и още една пещера, с два големи отвора, през които се вижда как водата дълбае неуморно, създавайки лабиринт от тунели в пясъчните скали под нас. Следва Praia de Albandeira с неговата арка, подобна на нашата край Тюленово, но с по-големи размери, която разделя двата плажа. Поредното красиво място, което заслужава да се види и по залез – отново проверено.

Нашият път продължава по високия бряг. Следва Praia do Salgueiro и отново пещера, за да ни отведе до Praia do Barranquinho. Малък плаж, достъпен по суша. Ограден е от двете страни от отвесен бряг, който ни пази от поривите на вятъра, появил се изведнъж, а с него и океанът се пробужда и напомня за себе си. Океанските вълни те връхлитат неочаквано и от нищото, нямаш никакво време за реакция – питайте Марина.

Подминаваме няколко плажа, крайбрежната ивица е осеяна с такива и предлага изобилие, за всеки вкус. Някои са достъпни от брега, други – не. За нас фаворит и любимо място за релакс стана Praia da Marinha. Тази частица от Алгарве е излязла сякаш от четката на художник. Неслучайно е обявен за един от най-добрите плажове в Европа. Още от високия бряг оставаме без дъх, съзирайки скали като късчета самородно злато, разхвърляни в изумрудените води на океана, който изсипва вълните си върху пясъчния бряг – miradouro. В западната част на плажа е истински зареждащо – сред чудновати огромни парчета, откъснати от брега, извисяващи се край нас. Водата не е от най-топлите, но е нормално за океана и това време на годината. За кратко се издържа.

От тук тръгва и пешеходният маршрут Seven Hanging Valleys Trail. Продължава до Praia de Vale Centianes и обещава вълнуващо преживяване и живописни гледки. Мястото е популярно и заради естествената двойна арка на Praia da Mesquita, приличаща на слон, буквата „М“, а под определен ъгъл и на сърце. Това привлича доста желаещи да се снимат тук. А гледката от арката към Praia da Marinha също е впечатляваща.

Наличието на група канута, появили се изведнъж сред разпръснатите скали, добавя още към фантастичния пейзаж на художника. На брега картината се допълва от оранжево-червени пясъчни хълмове, набраздени от дъждовните води, стичали се по тях. Вълшебно място! Тръгваме, но знаем, че ще се върнем пак, още утре.

Пътеката се разклонява, давайки възможност да се движим по високия бряг, с изглед към океана или да навлезем сред прохладата на дърветата, което би било добър вариант, ако е август. Избираме сега да гледаме океана, а на връщане – гората, и минаваме покрай Praia da Corredoura, достъпен само по вода.

Скоро стигаме до отвора на пещерата Benagil, който е с впечатляващи размери и позволява да е така добре осветена през деня. Приближаваме плахо до ръба и виждаме част от малкия плаж, намиращ се вътре, и човек с неопрен и дъска за плуване да се бори с вълните. Изглежда толкова малък и толкова далеч, но успява да се добере до сушата. Погледната отгоре, пещерата не изглежда толкова голяма и просторна, но ние не виждаме почти нищо от нея. Любопитството ни се засилва още повече. Бързаме към селото, откъдето тръгват лодки към нея, но... уви, следващият път. Казват ни, че времето не позволява да се влезе в пещерата. По това време на годината океанът си имал своите прищевки и пускат само големи лодки, които не могат да акостират вътре. Питаме и рибари с малка лодка, но и те отказват да влязат във водата днес. С неопрен и дъска може – с лодка не може! Ще знаем за друг път. А сега имаме повече време да се насладим на късния следобед и да си изберем следващо miradouro.

Португалското вино вечерта не ни спря да посрещнем красивия изгрев от нашия хотел. С чаша кафе наблюдаваме сред палмите как малкото облаци от сини преминават в червени, оранжеви и жълти оттенъци, огрени от любопитното слънце, което наднича зад океана. Заражда се поредният чудесен ден.

Днес предстои да посетим Лагос (Лагуш) и неговите приказни скалисти брегове. Атрактивен град, вплитащ модерното в многопластовата си история по изключителен начин. Нашата основна цел е природният феномен Ponta da Piedade и плажната ивица до него.

Началото на маршрута е от крепостта Ponta da Bandeira, построена през 17-ти век, за да брани града. Подминаваме бронзовата статуя на São Gonçalo de Lagos – светец и покровител на града, извисяваща се в средата на фонтан, насред малък площад. И тук е първото miradouro за днес. Направо на пътя, с удобен паркинг към Praia dos Estudantes и римския мост, свързващ брега с откъсната част от сушата. Слизаме по каменни стълби на плажа да поснимаме. Оттук погледнати, изникващите от водата пясъчни скали изглеждат величествени. Появилите се облаци закриват плътно слънцето и засилват драматизма на пейзажа, а прогонват и малкото плажуващи.

Качваме се отново горе и поемаме по тясна пътека, която следва крайбрежния релеф и предоставя смайващи картини във всички посоки. Не след дълго, изкачвайки леко възвишение, попадаме сякаш на друга планета. Изгледът е към Praia do Camilo и неземните форми на пясъчните фигури около него. Странни и приличащи на малки вулканични кратери, покрити със зелена растителност, а самите те – обагрени и преливащи във всички разновидности на оранжево-червената гама. Като добавим и цвета на океанската вода със златните пясъци, не можем да искаме повече.

Дълги, виещи се дървени стъпала разделят плажа на две и те спускат долу на брега. Веднъж попаднал тук, можеш да разнообразяваш към съседни малки плажни зони, оградени от скали, през отвори в тях. Как може да има по-красиво място? Е, може, и то съвсем наблизо. Но за да стигнеш до там, се налага да си повдигнеш адреналина, преминавайки над малка пропаст по паянтова дървена греда. Минахме!

И за награда стоим пред Ponta da Piedade, перлата на региона – истинско miradouro. Всички опити да опиша красотата на това място ще са бледо подобие – трябва да се види. Но ще опитам все пак. С течение на годините скалите тук са ерозирали в странни форми, с арки и тунели между тях. Някои си стоят въпреки всички закони на физиката и не падат. Тази група от феноменални фигури е събирателна точка и център на това място. Стръмните брегове, от които наблюдаваме, също представляват многопластов шедьовър. Напукали са се с времето и изглеждат много ронливи и нестабилни. Наситените изумрудени води държат в плен целия този лабиринт от скали, съвършени и чисти. В основата на всичко това ни отвеждат широки стълби, подсилени от масивен зид от камъни. Тук има изградена бетонна площадка – за лодки и за снимки. Днес лодки няма, така че ни остава да се снимаме. А зад нас има още желаещи, но изчакват търпеливо.

Отдолу те връхлита нов нова поредица от удивителни гледки. Попаднал в близост до скалите, виждаш детайлно всичко и сякаш си сред вкаменена гора – миг от драматична буря, замръзнал завинаги. Можеш да откриеш и да фантазираш всякакви фигури в тази обграждаща и извисяваща се над теб феерия от форми. Ние намерихме нашето истинско португалско miradouro.

Специални благодарности на Радка Чорбаджиева за оказаното съдействие!



2020-2024 © Copyright - Фотописи
Всички фотографии и текстове са авторски.